Изложбата „Всеобща постановка“ среща художниците Андрей Врабчев и Добромир Иван в галерия DOZA. Експозицията се открива на 19 ноември и може да бъде разгледана до 3 декември. Според куратора на изложбата Йово Панчев, в една класическа за нас ситуация, постановка, така да се каже, се среща мумията, обвита в черен стреч и развеселеното множество на епидермалните образи. Това, което преди месеци Врабчев беше нарекъл призракът на комунизма, се освободи от народно-политическия си товар и се превърна в стилизираното мъртво тяло на вожда. Жизнерадостните голички махи на Добромир Иван засвидетелстват тленността на тулупа в оживлението на шарените си безсрамни контури, във всеобщия кодош. Така в теоремата на (все)общата постановка митът за мумията и нейната пластическа, концептуална, символична и каква ли още не противоположност създава ситуация, която в днешно време може да се окаже дори технологично актуална.
В допълнение, рисунки и обекти, да ги наречем пластики от запазената марка скулптурни портрети, извеждат взаимодействието на нарочната постановка на още по-всеобщо ниво. Сериозният провокатор, обществено ангажираният художник коментира света в аргументирана, строга форма, в структурирана с тезиси нормативна реалия. Другият – художествен фанатик, чието остро усещане за ефекта на изкуството го кара да работи с качествената лекота, която може да гази.
Всеобща постановка е и цялостна конструкция за виртуалното, за станалото, за нестаналото, за днешния ден и преминаването през него, за да се повтори като в глич. Напълно безмислено е да има текст към тази изложба, който да обяснява каквото и да е. Но и много неща наистина е напълно безсмислено да ги има, а те упорито не се променят. Изложбата като философия доказва очевидни неща, както казваше Руен Руенов. Просто напомняне за това как през изкуството светът се гледа с други очи, а понякога даже се вижда.
