Красимир ИВАНОВ, Рим
Историята на един от най-популярните светци, на чийто ден в християнския календар празнуват милиарди влюбени по цял свят, е обвита в мистерия, а съдбата му се преплита по странен начин с родения в Сердика (днешна София) и погребан по българските земи римски император Аврелиан, светите братя Кирил и Методий, посолството на България в Рим, Клаудия Кардинале и носителя на „Оскар“ Род Стайгър.
Неслучайно историческата вила, собственост на посолството ни в Рим, носи името вила „Валентина“ и до нея се стига по улица „Св. Валентин“. Построена в началото на миналия век, вилата е купена от българската държава в края на 60-те години, заедно с множество забележителни археологически артефакти в нея като древноримски саркофази, фонтани, статуи и барелефи.
Между 1930 г. и 1965 г. вила „Валентина“ става любима на римските кинаджии и не един път се е превръщала в снимачна площадка. Един от най-известните филми, заснети в нея, е „Безразличният“ (L’indiferente) от 1964 г. на Франческо Мазели, по романа на Алберто Моравия, в който главните роли се изпълняват от Клаудия Кардинале и носителя на „Оскар“ Род Стайгър.
Преди време се е смятало, че има двама мъченици с това име, единият – свещеник от Рим, а другият – епископ от разположения на стотина километра от него град Терни. В подножието на хълма Париоли в Рим, който някога се е казвал Монте Валентино, се намират останките на изоставена катакомба от III век и раннохристиянска базилика от IV век, които носят името на свети Валентин (San Valentino на италиански).
От запазени древни документи се знае, че още през IV в. папа Юлий I (337-352) изгражда на този хълм базилика, носеща името на светеца. Според най-старите християнски календари на 14 февруари църквата е отбелязвала св. мъченик Валентин, който е погребан до виа Фламиниа в Рим. Други твърдели, че светецът е погребан в Терни. Една от теориите е, че още раннохристиянската църква е празнувала в един и същи ден двама светци с едно и също име, но единият бил от Рим, а другият от Терни.
Преди половин век италиански изследовател създава теорията, че светецът е бил само един, че той е от Терни, а Валентин в Рим се е наричал спонсорът на раннохристиянската базилика, построена от папа Юлий I. Друга теория от наши дни се опитва да обедини двамата светци, като твърди, че става дума за един и същ човек, свещеник от Терни, който, идвайки в Рим, е бил убит като мъченик. Когато по-късно култът към личността на свещеника достигнал родния му град, съгражданите му го „повишават“ в ранг епископ, за да му придадат по-голяма важност.
Римското светилище на св. Валентин и базиликата към него просъществували стотици години, като през VII в. към тях е прибавена голяма крипта, чиито останки са запазени и до днес.
Катакомбата е била действаща до X век, когато повечето от римските катакомби вече са били напълно забравени. Базиликата просъществува до VIII в., а през Средновековието до нея е построен и манастир на Августинския орден.
През XIV в. тленните останки на светеца са преместени в църквата „Св. Праседе“ в Рим, след което катaкомбата и базиликата са били напълно изоставени. Днес мощите на св. Валентин се съхраняват в кристален саркофаг под централния олтар на базиликата в град Терни, носеща името на светеца.
Катакомбата под хълма Париоли е преоткрита още през XVI в. от Антонио Бозио, който е и един от най-големите откриватели на римски катакомби и е писал за нея на 30 април 1595 г., в разгара на контрареформата, когато интересът към древните корени на Църквата е огромен.
През 1693 г. са открити и останките от раннохристиянската базилика, а катакомбата е разкопана отново едва през 1877 г. След разкопки в средата на миналия век се появява теорията, че има вероятност светецът да не е бил погребан в самата катакомба, а в гроб над нея, точно там, където папа Юлий I построява базиликата, носеща името на светеца.
Катакомбата, която е собственост на Ватикана, е била на три нива, но днес от нея е останало много малко.
Допреди 34 години тя е била отваряна за посетители на всеки 14 февруари, когато е празникът на светеца, но през 1986 г. свлачище прави недостъпни голяма част от входовете и затрупва някои от нейните тунели. Единственият достъпен вход днес е останал този от кухненското помещение на българското посолство в Рим. Сводест десетметров тунел от кухнята на дипломатическата ни мисия, който е правен още при изграждането на вилата, води до метална врата, зад която се намира самата катакомба.
За да се убедим в съществуването на този вход, за който в италианската столица се разказват легенди, но малцина са го виждали, посланикът ни в Рим Тодор Стоянов ни позволи да направим оглед и лично ни придружи до входа на катакомбата. До металната врата се стига, като се прекоси големият салон за приеми на партерния етаж на вилата, после се преминава през кухнята на посолството и се стига да малък склад за хранителни продукти, където зад каси с минерална вода се намира прословутата врата.
В началото на миналия век, когато е била строена вилата, катакомбите, които се разпростирали на десетки метри под земята, са били използвани за хладилни камери. Заради ренесансовите орнаменти по фасадата ѝ мнозина бъркат, че тя е от времето на Ренесанса.
Говори се, че всички катакомби под Рим са свързани в мрежа от тунели и чрез тях може да се стигне до Ватикана или да се излезе от града.
