В Софийската градска художествена галерия се откри дългоочакваната изложба „Градина на духовността“. Неин идеен и емоционален двигател е изкуствоведът Любен Домозетски, който от години изследва средновековното изкуство на Балканите. Ето защо тази изложба се явява съвсем логично, още повече след реализираната от него преди три години изложба „Иконата – символ и образ в модерното българско изкуство“. Това любопитство към зоните на пресичане и отражения между църковното и светското, между средновековие и модернизъм в страната е не спекулативна гледна точка, а действителен процес, който в лицето на Л. Домозетски намира свой верен изследовател и изложбата „Градини на паметта“ е потвърждение за това.
В експозицията, работата по която е била повече от година, в екип с Аделина Филева, Неда Живкова, Светла Георгиева и Николета Гологанова, е представен образът на Света гора. Нейните манастири и художествено наследство, видeни през погледа на български художници от първата половина на ХХ век. Сред тях са Иван Лазаров, Дечко Узунов, Васил Захариев, Цанко Лавренов, Константин Щъркелов и др. Всички тези майстори на образа са пътували до Атонския полуостров, а всеки от тях пресъздава по свой начин впечатленията от съприкосновението си с манастирите и със старините на Атон, с живота на монасите и със съхраненото богато художествено наследство в това свещено за източноправославния християнски свят късче земя.
Л. Домозетски уточнява, че в контекста на българското изкуство от първата половина на миналия век, представянето на Света гора се оформя и като тема, отразяваща някои от важните посоки в художественото развитие у нас през този период. На първо място е вниманието към старините, към старото изкуство и към християнското наследство.
В изложбата „Градина на духовността“ освен темата за старините са очертани и две други изключително важни посоки белязали развитието на българското изкуство през първата половина на ХХ век. Първата от тях е тази за формирането на българския модернизъм и на движението „родно изкуство“. Представите за видения, чудеса и светци, за църкви и старини ангажират въображението на автори като Иван Милев и Иван Пенков, чиито произведения също са включени в изложбата. А втората посока е тази за любопитството към Света гора като възможност за същностно усвояване на историческия разказ и формирането на национално съзнание.
Изложбата „Градина на духовността“ се явява в контекста и на други две мащабни изложби, които бяха подредени отново в Градската галерия. Преди почти 10 години изкуствоведът Милена Балчева в експозицията „Послание от вековете. Църкви и манастири от Балканите“ (2011) положи усилия да изяви любопитството на българските художници в картините им към християнските духовни средища, където темата за културното и в частно духовно богатство на Света гора, беше само частица от общия музеен разказ. Другата изложба, която макар и косвено, държи връзка с проекта на Любен Домозетски е юбилейната изложба на СГХГ „Градини на паметта. 80 години запазена история на София“ (2008). В нея изтъкнатата изкуствоведка Диана Попова представи развитието на четири съвременни институции – Софийския исторически музей, Столичната библиотека, Софийския държавен архив и Софийската градска художествена галерия, които имат общо историческо начало през 1928 г.
Любен Домозетски вплита в едно темата за „посланието на вековете“ и тази за „градината“ – все теми, здраво свързани с християнското учение, отвеждайки ни умело към възпалилата изследователското му любопитство „Градина на духовността“. Визуално това е постигнато умело, чрез включването на разнообразни произведения – светогорски възрожденски щампи, копия на стенописи, рисунки и проекти, живописни и графични творби, пресъздаващи изгледи от Света гора. Л. Домозетски изтъква, че събирането на всички тези светогорски произведения дава поглед към съществени стъпки в развитието на българското изкуство от първата половина на ХХ век. Контекстуализирането на тези творби ни помага да възстановим важни процеси и тенденции в художествения живот у нас.
В изложбата са представени произведения, собственост на СХГХ, Национална галерия, Национален исторически музей, Национален църковен историко-археологически музей, Национален литературен музей, Държавна агенция „Архиви“, Ефория Зограф, регионални исторически музеи и художествени галерии в страната, СБХ, частни колекции. В експозицията е представено и копието на прочутата чудотворна Фануилска икона на св. Георги, дело на Цанко Лавренов и съхранявана днес в пловдивския храм „Св. Цар Борис Покръстител“. Икона, с която се свърза основаването на Зографската света обител. Включените в изложбата архивни материали и исторически сведения дават възможност за проследяването на една документална линия и опознаване на историята на Света гора и нейните проучвания. Това се допълва и от представените в изложбата филми.
С други думи, след приключилата изключително успешна изложба, посветена на творчеството на Константин Щъркелов, екипът на Градската галерия ни предлага една нова музейна експозиция, утвърждавайки се за пореден път, като лидер в художествения живот в страната.
Изложбата „Градина на духовността“ може да бъде разгледана в СГХГ до 14 февруари следващата година.
