В бургаския Дом на писателя представиха книгата с есета на Георг Зимел „Фрагментарният характер на живота“. Представянето направи писателят и журналист Слави Томов. Книгата е издание на издателска къща „Критика и хуманизъм“ от 2014 г. Преводач е Теодора Карамелска, а художникът на корицата е Яна Левиева, която ни напусна неочаквано през 2018 г.
Георг Зимел (1858-1918) е сред легендарните фигури на социологията, и то не само в епохата на раждането й, но дори още повече днес, когато са все по-невидими границите между социология, философия, психология, културология. Защото текстовете на Зимел навлизат в много дисциплинарни полета.
Eсетата в тази книга са смислово, а не хронологично свързани и представят множество страни от неговото над тридесетгодишно размишляване върху експанзиращата модерност. В тях Зимел ювелирно – включително като слог – плете своите диагнози на социалното около теми като „кокетството“ и „трапезата“, „модата“ и „благодарността“, „верността“ и „дискретността“, „лицето“ и „рамката“…
Сборникът съдържа и исторически важния текст, с който Зимел открива Първия конгрес на Германското общество по социология.
Тези малки форми са писани за читатели от кръгове, далеч надхвърлящи академичните. Такива читатели търсят и тук, днес.
Как е възможно да градим общ свят, докато продължаваме да оставаме с непреодолими противоречия помежду си? Представяме ви опита на Зимел да отговори на този въпрос.
Роден е на 1 март 1858 г. в Берлин, Прусия, седмото дете в заможно еврейско семейство. Твърде рано остава без баща, което неминуемо оставя отпечатък върху неговото развитие. Грижите по отглеждането му поема семеен приятел. Следва история и философия в Университета „Фридрих Вилхелм“ в Берлин. Негови преподаватели в университета са Йохан Дройзен, Теодор Момзен, Хайман Щайнтал и други видни интелектуалци от това време, а мислителят, който оказва силно влияние върху Зимел е Имануел Кант.
През 1881 г. защитава докторска дисертация на тема „Същността на материята според Квантовата физическа монадология“. От 1885 г. Зимел е приват доцент, през 1901 става извънреден професор, а от 1911 е доктор хонорис кауза на Фрайбурския университет. Едва в края на живота му през 1914 г. е избран за редовен професор в Страсбург.
Домът му е средище на видни интелектуалци – Райнер Мария Рилке, Едмунд Хусерл, Хайнрих Рикерт. Има произведения в различни области – философия на живота, на културата, естетика, етика, епистимология и др. Не следва изискванията на строгия академизъм, а начинът му на мислене се характеризира като „импресионистичен“. Повлиян от идеите на позитивизма, той бързо преодолява това и развива основни идеи на неокантианството. Той е класик на модерната социология.
Слави Томов е роден в Бургас. Изследва експерименталния тип литература. Интересува се от хибридни, мултидисциплинарни жанрове или визуално-токсични метафори, които размиват границите на установените лимити. Превес към една нова синтактична структура, където историята и сюжета са потънали в мълчание.
Автор е на книгите: “Междинните състояния на Грегор К.” (роман, 2005), “Пътешествия до края на нощта” (разкази, 2006), “Другият живот на Бианка К.” (роман, 2007), “Amour. Истории в синьо” (разкази, импресии, 2017).
