„Ведомости“
През нощта на 9 срещу 10 ноември завърши втората война за Нагорни Карабах. Резултатът е много тежък, да не кажем катастрофален за Армения. Договорът, подписан между Армения, Азърбайджан и Русия е фактическата капитулация на Ереван, която стана неизбежна след падането на град Шуши. Ако бойните действия бяха продължили, ситуацията за Армения щеше да стане още по-унизителна. В момента Нагорни Карабах представлява нещо като Чехословакия след немската окупация на Судетите. В района на Шуши са останали стотина арменски смелчаци, чиято безопасност ще зависи изцяло от Русия и нейните миротворци. Отсега е ясно, че турско-азърбайджанският алианс след 5 години ще приключи с пълното анексиране на Нагорни Карабах. А може и по-рано, ако азерските и турски генерали решат, че президентът на Азърбайджан Илхан Алиев води твърде балансирана политика. Като се отчете и неговото руско възпитание (завършил е в Москва и говори отлично руски), той може да се превърне в препятствие за реализацията на османските и пантюрските проекти на Анкара.
Защо това е лошо за Русия?
Геополитическите последствия от втората война в Нагорни Карабах са катастрофа не само за Армения, но и за Русия. Съвсем скоро ще разберем, че влиянието на Москва в този регион е силно намаляло, за сметка на турското присъствие. Баку постигна своя национален идеал – върна си територии, загубени през 1994 година. Направи го с помощта на Турция. И сега има пълното основание да разговаря с Москва със съвсем друг тон. Азърбайджан постигна нещо, към което се стремеше три века – вече няма да балансира между трите велики сили в региона – Русия, Турция и Иран. Ще застане на страната на Турция, още повече, след като двете държави имат обща граница. Втората загуба на Русия е свързана с другите тюркоезични държави в региона, където влиянието на Турция ще се засили неимоверно. И няма как да е иначе, когато близкият съюзник на Москва и основен клиент – Армения, загуби войната. С пълно право в Туркменистан, Таджикистан, Узбекистан и Киргизстан ще се замислят кое е по-добре – постсъветската интеграцията или възраждането на пантюркизма. Няма никакво съмнение, че в самата Русия ще се активизират рязко тюркските и сепаратистки групи. Мощен стимул ще получат и проукраинските реваншисти, които ще сочат сценария от Нагорни Карабах като възможен вариант за Донбас.
Уроците за Москва
Главният урок, който Москва трябва да научи от трагедията в Нагорни Карабах е следният: никога, никога, никога не трябва да се подценява противникът. Да вземем пример с Украйна. „Експертите“, „специалистите“ и като цяло обществото се отнасят много снизходително, дори подигравателно към състоянието на украинската армия. Особено федералните тв-канали и политически ток-шоута, разнасят тези подигравки и ги набиват в главите на обикновените хора. Малцина си дават сметка, че за няколко години украинската армия много се промени. Тя владее много добре тактическата инициатива, а службите в Киев методично унищожават лидерите на ДНР и ЛНР, при това не само Донецк и Луганск, но и в самата Русия. Тези илюзии са много опасни и ако не се разделим с тях, ни чакат много неприятни изненади. Украинската армия разполага със системи, които Русия не само няма, но дори и не познава. Това са противотанкови комплекси трето поколение, плюс дронове – камикадзе. Всеки нормален специалист ще ви каже, че благодарение на тези дронове Азърбайджан спечели войната за Карабах. Наскоро Турция продаде на Украйна нова серия дронове, каквито в руската армия няма. Въпреки очевидната нужда. Така арменската катастрофа от 2020 година е длъжна да ни послужи за урок, за да не се налага да го учим сами.
