Институтът на костюма към музея „Метрополитън“ в Ню Йорк този път откри новата си изложба без характерната гала вечер, която от години засенчваше експозицията, предаде Асошиейтед прес, цитиран от БТА. Изложбата тази година е единствената звезда. Тя беше открита с шест месеца закъснение заради пандемията.
Изложбата е до голяма степен е вдъхновена от романа „Орландо“ от Вирджиния Улф за връзката на главния герой с времето. По-рано беше обявено, че откъси от тази книга ще бъдат прочетени от Мерил Стрийп, Никол Кидман и Джулиан Мур специално за изложбата . Цялата структура на изложбата е изградена около концепциите на времето от Анри Бергсон и Шарл Бодлер, които смятаха, че модата е въплъщение на модерността.
Изложбата на Института по костюми през 2020 г. проследява модата за един и половина век – от 1870 г. до наши дни – по случай 150-годишнината на The Met. Използвайки концепцията на Анри Бергсон за la durée (продължителност), тя изследва как дрехите генерират временни асоциации, които свързват миналото, настоящето и бъдещето. Вирджиния Улф служи като „разказвач на духове“ на изложбата.
Хронологията се развива в две съседни зали, в които са ситуирани два огромни циферблата на часовник, а на всяка „минута“ от часовника съответства дрехи, конкретен обект. Така например, черна копринена рокля на принцеса от края на 70-те години е съчетана с пола на Александър Маккуин „Bumster“ от 1995 г. Съпоставена е черна копринена сатенена рокля с огромни ръкави от овнешка кожа от средата на 1890-те с реконструиран ансамбъл Comme des Garçons от 2004 г.
Всички дрехи са черни, за да подчертаят промените в силуета, с изключение на финала на изложбата, където бяла рокля от колекцията за висша мода на пролет/лято 2020 на Viktor & Rolf, изработена от рециклирани мотиви в пачуърк дизайн, служи като символ за бъдещето на модата с акцент върху общността, сътрудничеството и устойчивостта. Роклята плава в „кутия за безкрайност“, заобиколена от „торнадо“ от мостри, като Феникс, издигащ се от пепелта.
Кураторът на Института по костюми Андрю Болтън призна, че по време на първоначалното формиране на каталога не е мислил за расовия състав на представените дизайнери, но след протестите в рамките на движението Black Lives Matter той осъзнава важността на включването на представители на други раси. По-специално, нещата на Оливър Шейн, основател на Hood by Air, и Стивън Бъроуз.
