Явор ДАЧКОВ
Гафът в Естония трябва да е последната червена лампа за президента Румен Радев, ако иска да спечели втори мандат, а и да не остане в българската политика като симпатична еднодневка. Последното е най-голямото изкушение за непрофесионалните политици, а Румен Радев все още прилича на такъв. Това е симпатично, защото излъчва почтеност, но не е достатъчно за президент, натоварен с огромни очаквания от самия избор през 2016 г.
Тогава хората гласуваха за алтернатива на статуквото, каквато им обещаваше самият Румен Радев. Не си спомням да е говорил за ограничени правомощия и юридически спънки. Обратното – обещаваше пълна промяна и борба за нея докрай. След като стана президент, този патос угасна, а обещанията за пълна промяна бяха изместени от оправданията за ограничените правомощия. Излиза, че хората са гласували за лидер на промяната, а са получили жертва на статуквото. Поне за такава се опитва да се изкара Румен Радев, когото много харесвам като човек, но все повече ме разочарова като политик. Мисля, че е крайно време Радев да излезе от този образ и да се превърне в истински политик. Не добър публицист, а политик. Засега той се справя с първото, но не и с второто. Описва в речи добре действителността, но това не е достатъчно за държавен глава. Държи се като съвестта на нацията, но това е спорно, защото половината от нацията въобще не се интересува от неговите морални оценки, а друга немалка част направо го мрази заради тях, защото симпатизира на Борисов и ГЕРБ. Радев има проблем на непрофесионалния идеалист, който е попаднал в голямата политика, но това беше оправдание за него само в първата година. Той е президент и трябва да наваксва бързо. Все още не го е направил, а мандатът му изтича. Затова според мен гафът в Талин е последен знак, че нещо в администрацията и поведението на президента трябва да се промени. За разлика от неговите фенове мисля, че този гаф е изцяло негов, и ще обясня защо.
В неделя, 18 октомври, Румен Радев е уведомен от няколко официални лица, че в петък, на 15-и, се е срещнал и ръкувал със заразен с коронавирус човек – шефа на ВВС ген. Димитър Петров. Радев пуска дори есемес с благодарност за информацията на едно от официалните лица, които са го осведомили. На другия ден заминава за Талин по повод американската инициатива срещу Русия, маскирана като европейска инициатива под името „Три морета“. Това е стара полска геостратегическа мечта срещу възпирането на Русия, възобновена от САЩ след Крим. След срещата в понеделник на обяд там е подканен любезно да се изолира в хотела и да не ходи на официалната вечеря, а във вторник естонските власти отменят срещата му с президентката на Естония и го гонят още по-любезно от държавата си.
Строго погледнато, това е един от най-големите дипломатически гафове в новата история на България. След няколко дни полският президент, който е бил на срещата в понеделник, се разболява от коронавирус, а всички световни агенции, начело с Би Би Си, информират, че преди полякът да се зарази, се е срещал с Румен Радев. Така в политическия и медиен елит на Европа Радев се свързва със заразяването на полския президент, и то след прецедента на изгонването му от Естония, след като се е разбрало, че е контактувал със заразен човек в България. Знаел е, и въпреки това е отишъл на срещата. В това се състои и гафът на неговата преценка и неговата администрация. Това, че Естония реагира официално и го изгони, а световните агенции го свързаха, макар и меко, със заразяването на друг президент. Защитата на Радев бе повече от отчайваща – виновни са Бойко Борисов и правителството, които са съобщили на естонците, че е контактувал със заразен, докато той, Радев, им е изпратил отрицателен тест за COVID в деня на заминаването си. Слаба защита поради няколко причини. Първо – никой в чужбина не се интересува какви са вътрешните интриги, защото при тях протоколът действа безотказно – който е имал контакт със заразен, трябва да бъде изолиран, камо ли да се среща с президента. Президентската администрация трябва да е малоумна, за да прати Радев на среща с други президенти, знаейки този факт. Това би го съобразила всяка пенсионерка в магазина след 10 сутринта, когато свършваше времето им за преференциално пазаруване по карантината. Тръгването на Радев за среща, която не изисква непременно присъствие (повечето от другите президенти, с изключение на естонката и поляка, участваха онлайн), при положение че е знаел, че е контактувал със заразен, показва провинциална амбиция и политическа глупост, непростими за държавен глава. Това е излагация за държавата ни отвсякъде. Не че е нещо ново, но не го очаквахме от алтернативата. Обвиненията на Радев към правителството са несъстоятелни, защото никой нямаше да може да му навреди, ако беше спазил правилата и не бе тръгнал, след като знае, че е бил в контакт със заразен човек. Това е елементарна политика. Дори не е и висша дипломация. Дори и Борисов да го е пуснал на пързалката, като е уведомил естонците, че Радев е контактувал със заразен, което ми се струва малко вероятно, защото няма никаква логика, е неизвиним факт за упорството на президента да замине за тази среща, след като знае фактите. Абсурд, който тежи на съвестта на целия му екип. Този гаф показва, че Радев няма никаква професионална подкрепа зад гърба си и че би следвало да уволни цялата си администрация и да я преназначи наново, ако иска да го преизберат за втори мандат. Политиката е далеч по-сложна професия от добрите намерения и ще бъде добре Румен Радев най-накрая да го разбере. И колкото и да го е гнус, да се научи малко от Бойко Борисов, който с неговата си недодяланост се справя далеч по-добре. Освен всичко друго политиката е предимно математика, а не чувства. Радев загуби ДПС, скара се с Нинова заради Калоян Методиев, нарича правителството мутри (после се чуди, че му подливат вода) и се надява някакви имагинерни хора да го изберат за втори мандат, защото е готин. Това е доста лекомислено. Президент може да стане само подкрепен от водеща партия човек, почти винаги с гласовете на ДПС. Досега не е имало изключения. Няма да е зле Румен Радев да се фокусира върху това и да се опита най-после да изгради професионален екип в администрацията си, а не да се осланя само на жена си, съвипускници от военното училище и масата на Георги Гергов.
Коментарът на Явор Дачков е публикуван във вестник „Галерия“. Заглавието е на anteni.bg.
