Най-успешната ни Мис България и шефка на модна агенция „Визаж“ Жени Калканджиева ни потърси, за да разкаже драматичната история на своя приятел – бизнесмена Веселин Неев, чийто 72-годишен баща Милчо Милчев почина от COVID-19 за три дни, а 71-годишната му майка Явора Георгиева береше душа с двустранна пневмония в реанимацията на Пета градска болница. Зад трагедията на 46-годишния мъж, чийто баща е оставен да умре сам като куче в дома си, а майка му е разкарвана три часа от болница в болница, преди да бъде приета за лечение, всъщност прозират проблемите на здравеопазването ни, което не е готово да се справи с жестоката зараза COVID-19. Няма достатъчно линейки, нито доктори и свободни легла в болниците, които да приемат за лечение хората с хронични болести, които най-тежко прекарват вируса и стават негова жертва.
– Веско, познаваме се от години и съм съпричастна с ужаса, през който премина през последните две седмици. Баща ти почина, а майка ти е много зле от новия вирус, имаха ли някакви хронични странични заболявания родителите ти, за да се стигне дотук?
– И двамата изкараха най-тежката форма на вируса, може би защото са хронично болни. Майка ми е с диабет на инсулин, а баща ми беше със сърдечни проблеми и имаше стент и запушване на артерията на крака. Майка ми в момента е в интензивното COVID отделение на Пета градска болница. Тя все още не знае, че баща ми си отиде, а е адекватна, не е на командно дишане, само с кислородна маска е, но не искаме да научава. Докторите не ни казват и дават никакви прогнози, защото и те самите все още не знаят и не разбират болестта. Обясняват, че е в средно тежко положение, но от едностранна разви двустранна пневмония.
– Кога и как се разболяха?
– Нямам никаква представа как са се заразили. Още на 8-9 октомври майка ми ми каза по телефона, че има страхотни болки по мускулите и не се чувства добре. На 10-и баща ми я закара с колата до болница, която отказала да я вземе, а след това отишли до ВМА, където й направили тест. На следващия ден оттам й звъннали и казали, че е положителна за COVID-19 и й казали да си стои вкъщи 14 дни. Ние със сестра ми отивахме да пазаруваме, като оставяхме всичко пред вратата, за да не се заразим. На 12-и отидох да им оставя храна и лекарства. Тогава само майка ми беше зле, баща ми беше по-добре. И го виждам от улицата, защото ходил да купува банички. Баща ми се влоши на следващия ден, в сряда, и умря за три дни. В четвъртък викнахме линейка, защото и двамата бяха много зле. Докторите отишли и ги оставили за домашно лечение, като им изписали парацетамол, сироп за кашлица и антибиотик. Бяха толкова зле, че не можеха да станат от леглото, за да вземат нещо от хладилника, всички продукти, които сме им носели, бяха по пода. В петък те вече бяха изключително зле. В събота пак извикахме Бърза помощ и ги чакахме три часа. Докторът обясни, че са се забавили толкова, защото в събота е била дежурна само една линейка за болни от COVID-19. Сега така ли е, не е ли така, не мога да кажа. А родителите ми живеят на „Сливница“, точно до РЗИ, линейката е била на километър от тях, а се забави три часа. С патешко ходене щяха да стигнат по-бързо. Качил се лекарят горе, видял, че са в безпомощно състояние и понеже баща ми бил с труден характер, той му извадил един лист и го накарал да се подпише, че остава за домашно лечение. А и докторът преценил, че бил добре, нищо че има тежко придружаващо заболяване. Сложил му инжекция аналгин и оставил баща ми да агонизира, а той не можеше да говори. Майка ми я откарват и обикалят три часа цяла София от болница в болница. Никой не иска да я приеме. В 12 часа вечерта ми се обадиха, за да ми кажат, че ще я върнат вкъщи, защото е по-добре, кръвната й захар се е нормализирала. Направихме обаче скандал, заплаших ги и те я закараха в Пета градска болница, където е и сега. За тях нищо не мога да кажа, възхитен съм. Но баща ми го оставиха да умре сам като куче. В неделя се обадих на баща ми по телефона, но като го чух как говори, беше супернеадекватен, веднага тръгнах към него, защото усещах, че си отива. Той дори не можеше да говори. В 6 и 40 следобед подадох сигнал до Бърза помощ. Пак чакахме 2 часа и 40 минути. Линейката дойде в девет без 15, а той умря в осем и половина. Имах 17 повиквания към 112 тогава, а те само казваха, че идват, а ги нямаше.
– Разбрах, че ти си казал на баща ти да се облече и да е готов, за да го вземат?
– Да, казах му: татко обличай се, подготви се, качи се в линейката, защото ще умреш. И остана открехната вратата. Казах му да вземе столче и да седне в коридора да чака лекарите. Аз отидох да пуша долу пред входа, да не стоя на стълбите. Като дойде линейката, видях че започват да се обличат, качих се горе и той вече беше умрял, паднал зад вратата. Ако не беше с COVID-19 сам щях да го взема и да го закарам, но няма как да вляза при него, защото е заразен. По-скоро той нямаше доказан тест за вируса, но то беше ясно от какво си отиде.
Три часа седях пред вратата и нищо не можех да направя, докато баща ми се задуши и умря сам като куче. Не можех дори да му дам чаша вода. Влязоха лекарите, а той беше паднал зад вратата, само констатираха смъртта му и казаха да се разпиша, че е починал. Попитах ги от тук нататък какво да правя с трупа, като е инфекциозно болен, и те не знаеха. Дадоха ми дежурен телефон в РЗИ. Те ми казаха, че не е тяхна работа, да се оправяме и да звънна на погребална фирма. Звъннах, обясних им, дойдоха хора със специална екипировка срещу допълнително заплащане и го отнесоха в чувал. Помолих РЗИ да дойдат и да дезинфекцират кооперацията, в която живеят над 90 човека. Те казаха, че нямали такава опция и ме посъветваха да се обадя на частна фирма, която да напръска. Държавата няма РЗИ. Те могат само да обиколят заведенията и да гледат дали имат хлебарки и да съставят актове на хората. Шефът на РЗИ си е купил служебна кола за 250 000 лева, но няма екип, който да пръска срещу COVID-19. И до какъв извод стигаме? В началото на годината ми прецакаха бизнеса – моя и на хиляди хора, при двайсетина новозаразени на ден, като затвориха всичко, а сега… какво се оказва. При бум на вируса и 1400 новозаразени на ден нямаме линейки, нямаме РЗИ, няма места в болниците. Съдбата на моите родители очаква всички възрастни хора с хронични болести, които ще бъдат оставени да умрат като кучета. Видях с очите си един човек като баща ми, който тежеше 90 килограма, за три дни се стопи и умря в адски мъки.
– Успя ли да погребеш баща ти?
– Не, не ми дадоха да го погреба. Нали имат разпореждане да не се отварят чувалите от починали с коронавирус. Слагат ги в чувала, в ковчега или директно го горят. Нямат право да го изкъпят, да го облекат в погребалната агенция, а като животно те горят. Нито може да ти се направи опело, защото си заразен. Вече са го кремирали. Чак на 14-ия ден ще ни върнат урната и ще викнем поп да направи опело. От тази болест човек умира като куче и дори не може да бъде погребан като хората. На никого не пожелавам това, което изпитах. Да стоиш да гледаш как умира родителят ти и нищо да не можеш да направиш. Рано или късно всички ще си отидем, но поне да си отидем с достойнство, а не като кучета. Майка ми и баща ми са работили и имат по 45 години трудов стаж, плащали са толкова години на държавата и това ли заслужават? Трябва малко уважение към тези хора.
Цялото интервю на Жени Калканджиева с бизнесмена Веселин Неев можете да прочетете в новия брой на вестник „Галерия“
