Вокална формация „Импресия“ ни кани да се потопим заедно в невъзможната любов на Брамс („Валсове – любовни песни“). Една вечер, в която участие ще вземат и на актьорите Елена Шерцел и Момчил Маринов, които ще представят образите, вдъхновили музиката на Брамс и ще споделят с нас пътешествието ни в романтично-диаболичната музика. Специални гости-музиканти на събитето са пианистите Елица Мирчева, Симеон Златков и Янко Маринов.
Концертът е в Камерна зала „България“ към СОФИЙСКА ФИЛХАРМОНИЯ на 9 ноември (понеделник) 2020 г. от 19 ч.
Концертът е посветен на 210 годишнината от рождението на Ф. Лист и е част от проекта „Колоси: Добри Христов, Димитър Ненов и Панчо Владигеров – генеалогия на българското и европейското в музиката им”, осъществяващ се с подкрепата на НФ „Култура“, програма „Творчески инициативи“.
Завладяващата програма ще ни очарова и с два валсови песенни цикъла на Брамс, които първоначално са композирани за четири гласа и пиано на четири ръце. Авторът толкова цени и обича тези свои творби, че ги прилага и в оркестрова партитура. Но на концерта инструменталната партия ще прозвучи във версия за пиано на четири ръце.
Въпреки че липсва авторско указание, вероятно вдъхновение за написване на тези страстни, изпълнени с напрежение и любовни съмнения валсове е невъзможната любов на Брамс към съпругата на композитора Роберт Шуман (1810–1856) – Клара. Ярък пример за композитор и пианист, Клара Шуман очарова Брамс с брилянтния си ум и красота. Красота, която с годините помръква, а в търсене на нова муза у Брамс се разгаря греховно обожание към дъщерята на семейство Шуман – Юлия.
Текстовете на „Любовните песни“ Брамс заимства от любимия си поет и философ Георг Фридрих Даумер (1800–1875). През 1855 г. Даумер публикува в два тома поеми – „Полидора: световнопоетична песенна книга“ (Polydora: ein weltpoetisches Liederbuch), които се базират на преводи и имитации на народна поезия, заети от разнородни източници: антични (Гърция и Рим), китайски, индийски, египетски, еврейски, но и руски, полски, унгарски, турски, латвийски и сицилиански. В тази колекция Даумер толкова свободно използва изходния материал, че е трудно да се направи разлика между неговото оригинално произведение и първообразната „народна“ поезия. Песните в двата тома са посветени на различните аспекти на любовта: копнеж, нежелание, отричане, ревност, изневяра, тъга, мания, радост, възторг, меланхолия. Сякаш за да ни разкрие вътрешните си любовни конфликти, Брамс избира осемнадесет от най-мрачните, емоцианални и напрегнати от тези стихотворения за по-ранния „Валсове – любовни песни“ опус 52 и четиринадесет още по-носталгични и потискащи за втория сборник „Нови валсове – любовни песни“ опус 65. За последния заключителен хор Брамс посяга към стиха Zum Schluß от Йохан Волфганг фон Гьоте (1749-1832). В него и музика, и поезия ни довеждат до смирен, успокояващ край, носещ хармонична любов чрез Музите, които според композитора и поета могат да укротят бурните морета на човешките афекти и емоции, макар и само временно – без да изцеляват трайно болката на любовта.
Години след написването на знаменитите си „Валсове – любовни песни“ Брамс успява да се срещне с любимия си поет – Даумер, автор на стиховете. Развълнуван от случилото се, композиторът пише на своя приятел и също поет Клаус Грот (1819–1899): „В тиха стая срещнах моя поет. Ах, той бе един дребен изсушен старец! … Скоро осъзнах, че той не знае нищо за мен, нито за моите композиции, а и не разбира нищо от музика. А когато изтъкнах пламенните му, страстни стихове, той посочи с нежен жест дребна старица, едва ли не по-немощна и от него, и рече: „Ах, аз винаги съм обичал само нея – жена ми.“
Всъщност Брамс не е единственият композитор, недоволен от срещата си със своя мислител-вдъхновител – достатъчно е да си припомним разочарованието на Бетовен от разговорите му с Гьоте.
Повече за проекта „Колоси: Добри Христов, Димитър Ненов и Панчо Владигеров – генеалогия на българското и европейското в музиката им“
Проектът се фокусира върху практическото представяне на връзката с европейската и българската (като част от общобалканската) музикални традиции на творчеството на тримата значими български композитори Добри Христов, Димитър Ненов и Панчо Владигеров. И тримата колоси са получили първоначалния си интерес към музиката в България, но продължават своето образование в Западна Европа. Завръщайки се, всеки един от тях е продължител на европейската традиция, стъпвайки на традиционно българското – родното.
Израстването на българските композиторите от първо и второ поколение на основата на българската и на европейската музикални традиции е добре разгледано в теоретичните трудове на редица наши изтъкнати музиковеди –проф. В. Кръстев, проф. Н. Кръстева, проф. Е. Тончева, проф К. Япова и др. Настоящият проект е първа по рода инициатива за практическо разкриване на генеалогията на българската при срещата й с европейската музика.
За целта проектът обединява усилията на шест млади утвърдени музиканти – Анастасия Алтухова, Анна Янкова, Янко Маринов, Станислав Станчев, Константин Кожухаров, Симеон Гергов като преки участници и доброволци: младият даровит пианист Константин Башиков, Станислава Георгиева от БНР, Сабина Йорданова от НМА и Ивайло Донков от НФХ Св. Обретенов. Участниците ще музицират и като неформална група на утвърдения ансамбъл Concerto antico.
В жива музика ще се демонстрира как Д. Христов, Д. Ненов и П. Владигеров са се учили от музиката на великите майстори на Европа от различни епохи и какво от наученото е рефлектирано в творбите на тримата колоси. Нещо повече – ще бъдат приведени примери от старата балканска, частно българска певческа монодия, на която се гради музикалния език на тримата българи. Проектът включва концерти, образователни лектории и флашмоб-ове в столицата. Събитията се отразяват и виртуално в интернет пространството.
