Българските учители са два пъти повече жертва на професионалното прегряване в резултат на хроничния стрес при своята работа.
Това показва изследване на КТ „Подкрепа“, цитирано от БНР. За намаляване на ефекта на прегряването у българските учители са направени промени в Кодекса на труда, които предвиждат по-ранно пенсиониране на педагозите. Обсъжда се и специална програма за тях, която да ги изпраща всяка година на санаториум.
35% от учителите в Европа са подложени на бърнаут ефекта, докато в България 60% от педагозите са емоционално и интелектуално изпепелени в резултат на хроничния стрес, при който работят.
Според КТ „Подкрепа“ трябва да се намали натоварването на учителите след 50-годишна възраст. Единият начин за това е прекатегоризация на учителския труд, а вторият е използване на популярната в ЕС практика за създаване на компенсаторни механизми за съхраняване на учителя.
Много от учителите буквално се разболяват от стреса в училищата и преди КОВИД-ситуацията и сега, коментира Ваня Янкова от Силистра и подчерта, че учителското съсловие настоява за по-ранно пенсиониране:
„В съвременната обстановка и деца, и родители са много по-нетолерантни към дребни проблеми, които неминуемо възникват в учебния процес и в общуването в училище. Но сега е още по-ескалирало, тъй като колегията е в малко по-напреднала възраст и много от колегите са основателно или не понаплашени доколко в здраве ще успеят да се справят в ситуацията. По-ранното пенсиониране означава съхраняване – психическо, физическо“.
15 са стресогенните фактори, които водят до професионалното прегряване при учителите. Един от тях е бумащината, посочи Николай Неделчев от Сливен:
„Натоварването, най-вече бумащината, в сферата на образованието оказва влияние не само върху по-възрастните, но и на младите колеги. Те току-що завършили, попадат в една обстановка, която е стресираща за документи, които ежедневно трябва да бъдат попълвани, трябва да са изрядни, изискванията са големи. Настояваме, доколкото може, да се изчисти тази бумащина, която ни потиска ежедневно и разбира се да има някакъв що-годе консенсус в обществото по този въпрос“.
