Георги Коритаров
Случайно да сте чули през тези дни, че българският вицепремиер и министър на отбраната Красимир Каракачанов е предизвикал остра протестна реакция на правителството в Скопие? Не сте чули и може би не сте разбрали, освен ако не четете пресата на Република Северна Македония.
Причината е, че в нито една българска медия не беше отразена реакцията на правителството в Скопие. Ето едно от заглавията: „Правителството осъди изявленията на Каракачанов” – съобщава електронното издание „Независен”. Този вестник посочва в публикацията си, че правителството, в лицето на своя правителствен говорител Душко Арсовски, който изразява общото мнение на изпълнителната власт в Република Северна Македония, с позициите си е критикувал сериозно изявлението на Каракачанов за това, че България, ако трябва, ще изпрати инженерни военни полкове, за да разрушат онези паметници в Република Северна Македония, които не съответстват на българската интерпретация на историята от Втората световна война.
Това не само идва да покаже колко сериозен е разломът между София и Скопие, но да покаже и още две неща. Колко необективно реагират големите и по някакъв начин потопени в особен поток български медии, не отразявайки едно такова настроение в Скопие и реакцията на тяхното правителство, но и също така колко България се отдалечава от образа си на страна, вписана в европейски модерен демократичен контекст.
Това, че България се отдалечава от този образ, личи и от още една тема, за която също може би нищо не сте разбрали, защото никъде, в нито една българска медия, не се съобщава за нея. Става дума за това, че вчера в Брюксел е започнало вече по същество да се работи по изготвяне на рамката за междуправителствена конференция за започване на преговори за членство в Европейския съюз на Република Северна Македония и на Албания.
Ето какво гласи едно от заглавията, този път във вестник „Експрес”: „Европосланици: Ако реши, България, има право да блокира Македония”. Това заглавие е построено върху информация и съответен извод. Информацията гласи, че по време на започналото изслушване на посланиците на страните, членки на Европейския съюз, най-много е говорил българският посланик, който е развил подробно две от основните положения в българския обяснителен меморандум.
Българската теза за необходимостта македонският език да бъде поставен под условие, когато бива изписван в документи или при прояви в Европейския съюз и в международното общуване на тази страна. Втората българска теза е свързана с името на страната. България настоява винаги и във всички случаи да се изговаря Република Северна Македония и в никакъв случай само Северна Македония. От това подробно изговаряне изводите, които правят европосланици и съответно са препредадени в материала, гласят, че България, ако реши, може да блокира Северна Македония, но в същото време се подчертава, че българската позиция не е срещнала никаква подкрепа сред другите страни, членки на Европейския съюз, в лицето на техните посланици.
Още една публикация, която бегло споменавам. Журналист от вестник „Политико”, който е американско издание, но работи по теми, свързани с Европейския съюз и Балканите, в своя публикация твърди, че е видял писмен български документ, с който България на практика обявява блокирането на даването на дата на Република Северна Македония. Казвам това не за друго, а за да очертая един проблем, който, вместо да бъде предмет на широка обществена дискусия в България, той бива информационно потискан. За него не се говори. Опитите да се получи повече информация от български институции удрят на камък. Може би по една много елементарна причина, че българските институции все още не знаят какво да правят. Те нямат решение, а както вчера каза проф. Иван Илчев, България не е направила нито един, подчертавам нито един, анализ, върху който да построи стратегическо външнополитическо поведение, особено по отношение на темата, свързана с Македония. Това е доста тревожно.
В същото време, вместо да се занимават със сериозните неща, които са истински проблем, тук в България са потопени във вече интернационализирана чрез събитието от Естония и прекратената визита на президента Румен Радев там битка между президентската институция и изпълнителната власт. Тази битка вече придобива толкова позорни размери, че човек може да изпитва истински срам, че живее във времена, когато България се управлява и е потопена в такива безпринципни норми на обществено поведение.
На този фон може би е излишно да казвам новината, предизвикана от Негово светейшество папа Франциск. Новина с огромна цивилизационна стойност, свързана с изказването на папата, че хомосексуалните са Божии чада и имат право да бъдат точно толкова щастливи, колкото и другите. Това означава, че имат право и на еднополови бракове. В България най-много да прошумоли като католическа екзотика. Тук никой няма да обърне внимание на това, защото нашата конституция е конституция, която стои над всякакъв морал и хуманизъм.
Ето за това искам да се замислим. Пътуваме назад в историческото си време към мрачни времена на морален изолационизъм, от които някой ден може да се окаже много трудно, ако не и невъзможно да се измъкнем.
Коментарът е от предаването „Свободна зона” на ТВ Европа. Заглавието е на редакцията.
