С проклятия няма да стане. Какво се случва? Нека преди всичко да кажем, че и преди да избухне протестът през лятото, премиерът ББ имаше крайно непоследователно поведение спрямо предизвикателството на К19. Направо да си го кажем – въртеше се като пумпал. След една двумесечна карантина, която удържа ранното разпространение на вируса на цената на силно икономическо и психично напрежение в обществото, всички ограничителни мерки бяха премахнати буквално за два дни. От карантина – към мангъровщина…
От днешна гл. точка за ББ е още по-трудно да взима непопулярни решения – каквито той по принцип не обича да взима. Както опозицията, лидерите на протеста, така и инфлуенсърите на олигархични фигури зад кулисите, паразитиращи върху протеста показват пълна мобилизация и готовност да използват К19 за целта да дойдат на власт. Те държат правителството за „меките части“ двустранно. Ако кабинетът (ББ) реши да наложи ограничителни мерки за сдържане на заразата, „борците за свобода и демокрация“ ще писнат, че ББ налага диктатура, при това с интимната цел „да се разправи с протеста“. ББ знае това – и няма да въведе ограничителни мерки. Но бездействието на управляващите в съчетание с нехайството на голяма част от обществото водят до прекалено бърза експанзия на заразата. Все повече болници сигнализират, че са достигнали горния праг на капацитета си да лекуват болни от К19. Някои са задминали този си капацитет. Лекарите и сестрите са малко, свръхуморени и понасящи неблагодарното отношение към работата им от страна на кампанийната мангъровщина. Нарастващ брой медици се разболяват и умират от коронавируса.
Да повторим – тази кампания на триумфиращ мангъровизъм не е случайна – тя преследва точно определени властови цели. Ако ББ „затвори“ – значи е диктатор. Долу! Ако не затвори – значи не му пука за хората. Долу! И в двата случая – добре за опозицията, лошо за властта. А за обществото? Обществото… много важно…
Преди да потънем в униние, нека все пак си припомним, че обществото има и редица неизползвани досега възможности да се предпази – независимо от играта с нулев резултат, която се води по върховете на безпринципната политика. Първо, властовият ресурс на кметовете понастоящем изглежда по-запазен и по-голям от този на правителството. Кметът трябва да мобилизира ресурсите, които има – както финансови, така и граждански, психологически, морални. Ако ги има, разбира се. Второ, възможни са граждански инициативи, които да подпомогнат работата на лекарите и болниците – в условията на стръмно нарастващо напрежение.
Гражданската самоорганизация е в състояние да поеме отговорност, допълнителна – в редица случаи решаваща – към отговорността на общините и самите медицински заведения. Медицинските власти също имат сериозни ограничения на своите възможности да поемат отговорност. Всяка стъпка „на своя глава“ днес може да доведе до обвинения в „самоуправство“ утре. Затова граждански форуми и мрежи по места трябва да инициират, подкрепят и подпомагат работата както на местните власт, така и на медиците. Неволята ще ни учи как по-добре от всякакви други съвети и дълбокомъдрени съображения.
Зная, че звучи малко като утопия, но това е, с което потенциално разполагаме. Дали ще разполагаме с тези възможности и актуално – зависи от нас.
