Във Фейсбук се появиха политически вицове от 40-те и 50-те години с предговор от Борислав Скочев. Той е автор на книгата „Концлагерът „Белене“ 1949-1987 г.“ Много е вероятно вицовете да излязат скоро в отделна книга. Ето част от предговора на Борислав Скочев.
При всяка диктатура и всяка цензура вицът става политическото оръжие на обикновения човек. Политическият виц подронва авторитета на властта и казва от ухо на ухо онова, което не може да бъде изречено публично. Но при тоталитаризма той има още по-опасна и голяма сила, защото разголва несъответствието между лозунгите и действителността и така руши сърцевината на тоталитарната власт – създаваната от нея чрез изолацията, пропагандата и страха „друга реалност”.
Политическият виц е огледало на истинските настроения във времена на цензура и пропаганда. Запазен в досиетата на изпратените в затвора или концлагера, той е важен документ за епохата. Когато ни разказват приказки за розовото време на социализма и за руския брат-освободител, вицовете от онова време свидетелстват за действителните чувства и нагласи, затаени зад мълчанието и принудителното лицемерие.
Тук представям вицове и анекдоти, разказани от бегълци от България и записани между 1951 г. и 1956 г. от бюрата на Радио „Свободна Европа” в Триест, Рим, Париж, Истанбул, Атина и Хамбург и включени в доклади на РСЕ – Мюнхен, които днес са публикувани онлайн в Open Society Archives като архиви на Radio Free Europe/Radio Liberty Research Institute – www.osaarchivum.org. Подредих ги хронологично според годината, когато е съобщен първият от записаните варианти, но не е трудно да се разпознаят онези, които са от времето преди 1951 г., когато започва тяхното записване.
Темите на тези политически вицове и анекдоти са съветското ограбване на Източна Европа, бедността в резултат на абсурдната социалистическа икономика, произвола на съветските окупационни войски, необразоваността на новите властници, мнимата „съветска помощ”, съветизирането на живота дори в най-дребните подробности на бита, грабителската обмяна на парите, убийствените държавни доставки, теориите на Мичурин и Лисенко, надеждите за война в Европа и освобождаване от съветския ботуш (и самоиронията към тази последна надежда).
Политическите вицове бяха масова форма на съпротива във всички съветски сателити в Източна Европа. Разказването на вицове е инкриминирано като „вражеска агитация и пропаганда”, която се наказва със строг тъмничен затвор по чл. 5 на Наредбата-закон за защита на народната власт от 1945 г. и с лишаване от свобода от една до пет години съгласно чл. 88 на Наказателния закон от 1951 г. и Наказателния кодекс от 1956 г.
Разказвачите на вицове не само са съдени, но и са изпращани в концлагер без съд и присъда. Към края на 1951 г. за „вражеска агитация и пропаганда” в концлагера „Белене” има 520 души или 16% от всички лагеристи, а към края на 1952 г. – 497 души или 21%. Към януари 1957 г. в открития повторно концлагер 220 души са заради това „престъпление” или 93% от всички политически лагеристи, към декември 1958 г. – 254 души или 91% от политическите лагеристи. През 70-те години в затвора „Белене” също има въдворени хора без съд и присъда за „вражеска агитация и пропаганда”.
В годините 1959-1964 има няколко показни репресии срещу разказвачи на вицове. На 25 декември 1959 г. виртуозният музикант, бохем и зевзек Александър Николов (Сашо Сладура) е осъден по чл. 88 от НК на 1 година затвор за това, че „многократно на различни места в София е разгласявал клеветнически и неверни твърдения, които са от естество да уронят достойнството на българския народ и Народната република и да увредят добрите ни отношения със Съветския съюз и да уронят престижа му”. След излизането му от затвора ДС продължава да стяга примката и Сашо Сладура е изпратен в Ловешкия концлагер със заповед от 15 септември 1961 г. на зам.-началника на Държавна сигурност Мирчо Спасов заради това, че „разпространявал вицове по адрес на наши и съветски видни държавни и партийни ръководители”. След няколко дни в лагера е садистично убит.
През 1961 г. Радой Ралин, легендарен автор на епиграми, е уволнен от в. „Стършел”. На заседанието си на 9 март 1961 г., посветено на „недостатъците в списването на в. „Стършел”, Политбюро го обсъжда като „автор на редица антипартийни и клеветнически сатирични произведения” и са цитирани следните негови епиграми:
България, България, понасяща България!
Познавам те от оня ден и вчера.
Страна, в която всичките бездария
направиха огромна кариера.
Докога над страната ни бащина
ще вилней таз страшна простащина!
Ний изнасяме рано доматките
да спечелиме ценна валута,
та износно поне дипломатките
да купуват коли и бижута.
На това заседание Радой Ралин е заклеймен и като „автор на редица апокрифни епиграми и вицове, насочени срещу отговорни държавни и партийни дейци”. Следва поредица от уволнения. През 1968 г. Тодор Живков приема книгата му „Люти чушки” като лична обида и тя е претопена. На 12 ноември 1968 г. Секретариатът на ЦК на БКП излиза със специално решение за „Люти чушки”, а на 2 декември 1968 г. в Софийския градски комитет на БКП Радой Ралин е обвинен за авторството на популярни сред народа епиграми, някои от които не са негови, например: „За няколко дена, тайно и полека, цените пораснаха с няколко века”.
На съвещание на ръководството на МВР на 17 декември 1963 г. министърът на вътрешните работи Дико Диков посочва разказвачите на вицове като един от главните обекти, по които МВР трябва да работи: „Тук има пръст врага, има пръст чуждестранната разведка. Целта е да се създаде неверие в нашата власт, в дружбата ни със СССР, да се компрометира Правителството и ЦК на БКП, нашия Първи секретар др. Живков”.
В началото на 1964 г. има няколко показно назидателни, отразени в пресата съдебни процеса срещу разказвачи на вицове.
Популярният пловдивски архитект и автор на вицове Боян Чинков е арестуван на 20 ноември 1963 г. и в средата на януари 1964 г. след тридневен процес, в който са разпитани десетки свидетели, получава максималната за това „престъпление” присъда от 5 години затвор.
В. „Силистренска трибуна” от 28 април 1964 г. съобщава, че един млад човек, Ангел Манолов, е осъден на 9 месеца затвор за разпространяването на „вицове и клевети във връзка със социалистическото строителство”.
Зад всеки от следващите вицове и анекдоти стоят подобни истории на преследване. Бегълците, които са ги разказали на РСЕ, съобщават понякога и имената на техни познати, задържани в милицията или въдворени в ТВО заради конкретния виц.
И все пак въпреки драматичната биография на тези вицове се надявам те да бъдат интересни не само като документ на времето, но и с остроумието си, с възможността да усетим духа на нашите дядовци и баби, израснали като свободни хора в предкомунистическа България и имали нещастието да завършат живота си в съветския лагер, техния кураж в справянето с трудното битие и мракобесието. Нека си представим усещането им за малко тържество над комунистическата власт, за морално отмъщение, за приятелско съучастничество при споделянето на политическия виц, за глътката свобода сред риска и страха.
