На 14 октомври 1915 г. с манифест на цар Фердинанд, България обявява война на Сърбия. Така страната ни се включва в започналата година по-рано Първа световна война. България воюва от 14 октомври 1915 г. до 29 септември 1918 година, когато със Солунското примирие страната капитулира.
Дълго време страната е убеждавана и от двете главни сили (Антантата и Тройният съюз) да се включи във войната. В крайна сметка България застава на страната на Тройния съюз, с което Съюзът си осигурява изключително силен и важен партньор на Балканите. За разлика от България, всички други балкански страни с изключение на Османската империя са част от Антантата. След поредица от успешни сражения, на 1 септември 1916 г. Царство България обявява война на Румъния. Българските и турските войски разгромяват подкрепяната от руски и сръбски сили румънска армия в Добруджа. Впоследствие български и турски части преминават Дунав и съвместно с войските на останалите съюзници превземат румънската столица Букурещ.
През септември 1918 г. съюзническите сили допускат пробив. Замисълът на Съглашението е фронтът да се пробие при Добро поле и Дойран, като по такъв начин близо милионната българска войска да бъде хваната в „чувал“. На 14 септември започва настъплението. След тридневни боеве при Добро поле българите са разгромени, като по този начин останалите на запад войници попадат в плен. При Дойран българите под командването на ген. Владимир Вазов разгромяват съюзниците, но скоро и те са принудени да отстъпят, макар и непобедени. Угнетените и изтощени войници тръгват към столицата София да търсят равносметка от управляващите. Избухва Владайското въстание. В тази обстановка на 29 септември е подписано Солунското примирие, с което страната излиза от войната. Цар Фердинанд абдикира в полза на своя син Борис III.
България е първата държава, която подписва примирие на 29 септември 1918 г. Войната е изгубена, а в резултат на подписаните впоследствие договори страната е принудена да изплаща милиони франкове репарации на страните-победителки. Веднага след България, на 3 октомври, Германия и Австро-Унгария се обръщат към президента на САЩ за примирие. Австрия и Унгария решават да подпишат две отделни примирия и така слагат край на Империята и Първата световна война.
След края на войната България преживява втора национална катастрофа. Периодът от възстановяване на българската държава през 1878 г. до края на Първата световна война е белязан в българската история от стремежа към национално обединение. В името на националното обединение в етническите български граници, България участва в три последователни войни – Балканска, Междусъюзническа и Първа световна. Загубата в последната слага трагичен край на националния идеал.
Освен убитите и изчезнали през Първата световна война над 115 000 войници и офицери, плюс ранените, пленените, загубите сред цивилното българско население и разрухата, България губи и половината от землището си – българската етническа територия е разпокъсана между всички съседи на България.
