Най-талантливият ни футболист има право да се развива, не го превръщайте в символ на грехопадението.
Кристина ПАТРАШКОВА
Трансферът на най-добрия ни футболист Кирил Десподов от италианския „Каляри“ в „Лудогорец“ взриви държавата и стана по-коментирана тема от протестите, дебата за България в Европарламента и рейтинга на политиците.
Заклетите цесекари бяха ударени право в сърцето, защото Десподов бе тяхната гордост през последните години. Един от малцината, който се тупаше в гърдите, че „червеният“ отбор ще остане завинаги в сърцето му, а любовта към тима е по-важна от парите.
Талантливият нападател е продукт на Академия „Литекс“. Пътят към големия футбол му проправя Христо Стоичков, който пръв открива, че роденото в Кресна момче е златен талант. Камата го взема в отбора на „Литекс“, когато
Десподов е едва на 15 години и така се превръща в най-младия дебютант в цялата история на „А“ футболна група. Следва славна история в ЦСКА, в „Каляри“ и австрийския „Щурм“ (Грац).
Неотдавна Десподов претърпя операция, последва корона кризата, а самият той стана жертва на коварната зараза. Новото ръководство на „Каляри“ не показваше, че го брои за титуляр, а и отказа няколко примамливи оферти за продажба на българина, включително в елитен английски отбор. Десподов можеше спокойно да остане в Италия и да получава престижна заплата, но пред приятели винаги е казвал, че за него е важно да се развива като футболист тъкмо сега.
В този момент идва офертата от „Лудогорец“, при това не за първи път. Собственикът на тима Кирил Домусчиев от години следи таланта, не крие възхищението си от него и признава, че мечтае да го включи в отбора си.
Решението, което Десподов взима, е едно от най-тежките в живота му. Мнозина днес го обвиняват, че е предал ЦСКА, че е сринал моралните си принципи. Истината е, че в професионалния спорт принадлежността към даден тим не е религия. Времето на елитните спортисти е ограничено и за кратко те трябва да реализират развитие, което в други професии трае десетилетия. Трансфери от един отбор при кръвния враг са правили стотици прославени футболисти преди Десподов. Божидар Искренов също се вля в „червените“ редици преди години, което не пречи и досега Гибона да е емблема на „Левски“.
Нечестно е да бъде обруган толкова талантлив футболист като Десподов само защото иска да върви напред. Спрете хулите срещу него, защото така лишавате най-добрия ни играч да вкарва голове както в нашето първенство, така и в европейски мачове.
Нека всички, които днес го обругават, да сложат ръка на сърцето си и да кажат дали могат да нарекат себе си морални стожери, че обвиняват така яростно Десподов в предателство. Колкото и да е странно, в спорта може да си професионалист, където и да се изявяваш, без да си предал първата си любов.
Познавам Десподов и твърдя, че е едно от най-възпитаните млади момчета, които съм срещала. Сред малцината, които изпитват истински респект към хората, постигнали успехи благодарение на труд и усилия.
Самата аз съм от ЦСКА. Мен също ме боли, но се радвам, че този талантлив футболист има шанс да разкрие още от възможностите си. Трудно е за „червен“ запалянко да каже това. Но по-добре ли щеше да бъде да остане в „Каляри“ и от време на време да излиза на терена? Нямаше ли така да погубим едно момче, което има право да покаже какво може на терена? И нямаше ли тогава вината да е на всички тези, според които професионален трансфер на футболист е грехопадението на времето, в което живеем?
