Тази една-единствена дума обедини Кения след британската доминация, показа правилния път на нацията към самоопределение и завинаги промени САЩ. Муенде Мутули Мусау разказва за Би Би Си невероятната история на харамби, от която може да се поучи целият свят.
Преди година присъствах на благотворително събитие за сватба в пъстрия квартал „Лавингтън“ в Найроби. Насред надвисналата следобедна мараня изведнъж прозвуча звънка вълна от смях и въодушевение. Много от гостите бяха наскоро дипломирали се природозащитници и предприемачи, които открито носеха големи пачки с пари – готови да ги дадат на бъдещите съпрузи в нужда. Тъкмо когато започвах да се обърквам от случващото се, водещият на церемонията потупа микрофона и попита: „Да започваме ли с харамбито?“
Харамби е традиция, съществуваща от векове в Кения и е вкопана дълбоко в моралните корени на нацията. Думата значи буквално „всички вдигат заедно“ и идва от езика кишахили, който е национален в Кения. Това е и мотото на държавата, изписано под герба ѝ. Идеята е да поставяш обществения интерес пред своя-собствен. За нас, кенийците, харамби е неписан закон на щедростта. Няма значение расата, класата, етноса, пола, религията – ние ще помогнем на всеки в нужда.
Най-общо казано, харамби може да е благотворително събитие, емоционална подкрепа или проста услуга. Когато някой се изправя пред сериозни изпитания или мигове от живота си – като сватби, образование, болест и погребение – и има нужда от помощ, те ще се свържат с по-възрастен член на семейството си или племенния вожд. След това въпросният лидер ще свика среща с други старейшини. Заедно ще обсъдят дали ситуацията е достатъчно важна, за да се нуждае от помощта на цялата общност. След това ще обсъдят искането със семейството, приятелите и познатите на човека в нужда и ще свикат харамби. Присъстващите често дават пари, услуги или емоционална и физическа подкрепа. Не се очаква те да бъдат изплатени обратно.
Според историка Нюгуна Нг’ете от университета в Найроби, идеята за харамби произлиза от суахилските носачи, които е трябвало да се обединят, за да вдигнат нещо тежко заедно. Когато един човек извика „харамби“, всички носачи заедно ще вдигнат обекта. Според кенийския фолклор обаче, харамби произлиза от 1890-те години, когато 30 000 индийски мигранти пристигат в Момбаса, за да изградят ЖП линията между Уганда и Кения, по искане на британците. По време на работа индийците викали Харе, божествената сила, и Амби – богинята на силата, енергията и непобедимостта. Кенийските работници често се включвали в тези възгласи и скоро индийските слова се обединили в едно – харамби, което се превърнало в мото на кенийската култура.
Терминът придобива национално значение през май 1963 г., когато първият президент на страната – Джомо Кенята – говори за концепцията при своята победна реч. Кения тъкмо получава независимостта си от британците и кенийците нямат търпение да вдигнат на крака страната си заедно, да изградят една нова нация.
„Предлагам да ползваме кишахили думата „харамби“, за да изразяваме настроението, което искаме да създадем. Тя значи „нека работим заедно. Ставайте и да вървим!“, казва Кенята през поддръжниците си.
Идеята не е нещо ново, смята Патрик Мозети, преподавател по световна история и цивилизация в университета Стратмур в Найроби. Много от африканските общности преди идването на британците живеят с философията за обществена хармония и сътрудничество. Всичко е споделяно и всеки следи за добруването на общото благо. Това включва отглеждането на децата, наказанията и разпределянето на храната.
Мозети посочва, че харамби е ключово за съграждането на тогава бедната и болна нация. Идеята мобилизира кенийците. То е повече от мото, то е символ на родолюбие, споделена отговорност и бъдеще. Вторият президент на страната, Даниел Арап Мои, ползва харамби, за да събира подкрепата на народа си за редица мащабни проекти – изграждане на училища, предоставяне на безплатно мляко за децата, посаждането на гори и др.
Популярна песен от онова време гласи: „Всички вдигайте заедно, всички вдигайте заедно, нека да съградим правителството. Граждани, всички вдигайте заедно, всички вдигайте заедно“. Проучване сочи, че между 1963 и 1988 г. чрез харамби са събрани над 55 милиона щатски долара, които да помогнат на хиляди хора и инициативи.
Харамби не променя само Кения. Тя променя света. Министърът на икономиката точно преди обявяването на независимостта, Том Мбоя, решава да събере международна подкрепа. Така между 1959 и 1963 г. той работи с президента Джон Кенеди и бореца за човешки права Мартин Лутър Кинг-младши, за да пренесе духа на харамби в чужбина. Така е създадена Програмата за издигане на Кенеди: поредица от образоватлени стипендии за най-умните кенийци в американски колежи. Сред най-видните имена, получили стипендията, е носителят на Нобелова награда Уангари Маатай и Барак Обама-старши, баща на бъдещия президент на Щатите. Без харамби Обама-старши никога нямаше да напусне селото си Когело, за да отиде да учи на Хаваите, довеждайки до избора на първия чернокож президент на Америка.
Харамби обаче може да се ползва и за лоши цели. Така много политици свикват харамби, но отклоняват голяма част от даренията. Те също така ползват добрата воля на народа си, за да го карат да работи безплатно или да плаща от своя джоб големи държавни проекти, без да има нужда.
Затова през 2003 г. е приет закон, забраняващ да се свиква харамби от политически лица и държавни служители.
Днес харамби се свиква най-вече от граждански групи за взаимопомощ, наречени чамас. В ядрото им често са семейства, приятели и колеги, които събират средствата си, за да плащат за големи инвестиции в земя, бизнеси и събития. 65% от всички кенийци участват в поне 3 чамаси. Смята се, че в страната има между 300 хил. и 1 милион чамаси, които контролират около 2,6 милиарда британски лири (или 368 трилиона кенийски шилинги).
Чамасите са помогнали на Кения да изгради най-голямата икономика в Източна Африка. Това, от своя страна, привлича множество чужди инвеститори и превръща страната в доста скъпа дестинация на черния континент.
