В продължение на години управлението на ГЕРБ отчаяно търси най-малък общ знаменател между взаимоизключващите се стратегически позиции на Москва, Брюксел и Вашингтон. Да припомним, че една от причините за рухването на „банката на властта“ – КТБ – бе провалът на проекта за Южен поток, който влезе в категоричен разлом с Третия енергиен пакет на ЕС. Спирането на проекта за АЕЦ Белене в 2012 г. бе предизвикано преди всичко от същите проблеми на стратегическа несъвместимост и конфликт на интереси – в допълнение на едно поредно крупно корупционно развихряне, разкешило почти два милиарда преди да сложи тухла върху тухла за новия АЕЦ. „Възраждането“ на Белене бе продукт на една зле направена сметка „без кръчмаря“ – на едните ще дам това, на другите – това.
Тази политика – колкото и традиционна да е за стремящия се да угоди на всички българска политическа класа – днес фалира за пореден път. Нейният фалит е свързан, както обикновено, с големи политически и финансови сътресения, защото енергийните проекти са най-мащабната допирна точка на интереси между руската – постсъветска и българската посткомунистическа олигархия. Чувал съм многократно да бъде задаван въпросът – а не може ли да се съвместяват конфликтните геополитически интереси на големите сили на българска територия, в полза на българския интерес.
Сигурно е възможно, но при определени условия.
Първото от тези условия е съвместяването да протича в рамката на избраната от българската държава геополитическа идентичност. Не можеш да искаш пари от Брюксел и да приемаш законодателство за т.нар. „морски газопровод“ (2013 г.), с който очевадно заобикаляш европейското енергийно законодателство. Не можеш да разчиташ за сигурността си на един военно-политически алианс (НАТО) и години след присъединяването си да въртиш далавери с „поправки на самолети“ с алтернативен и съперничещ на НАТО стратегически фактор като Москва. Не можеш да толерираш десетилетия наред осуетяването на ВСЕКИ проект за газова диверсификация на доставките за България (последен пример – интерконекторът с Гърция) и да очакваш толерантност от стратегическите си партньори към твоето участие в най-мащабния стратегически проект на Русия в южна Европа – Турския поток. Примерите могат да продължат.
Второто условие за съвместяване на съперничещи си стратегически интереси на българска територия е да отчиташ динамиката на тяхното противопоставяне. Когато отношенията между Москва и Запада са в относително добро състояние, това съвместяване е възможно в по-голяма степен. Ако тези отношения са във фаза на разгръщащ се стратегически конфликт – да се слагаш по средата и да „балансираш“ е самоубийствена стратегия, особено за една по-слаба държава като нашата.
Третото условие за съвместяване на геополитически натиск от различни страни е балансирането между тях наистина да се извършва на базата на националния интерес, който може гордо да бъде заявен, а не срамежливо да се прикриват задкулисни договорки между олигархичните групи от руска и българска страна. Унизително е да чуем оценки на високопоставени представители на съюзни държави, които да ни напомнят, че това, което правим е против нашия, а не техния интерес.
Понеже днес темата корупция и злоупотреба с власт е отново във фокуса на гражданското недоволство и протестите, които искат да свалят настоящето управление, нека подчертаем още веднъж очевидното. Българската корупция има много лица: корумпирано разпределение на обществени поръчки, на еврофондове, прикриване на полузаконни и незаконни схеми на лично и групово облагодетелстване и т.н. Но един от най-важните – по всяка вероятност най-важният структурен фактор на корупцията по високите етажи на властта са тесните връзки между руската енергийна олигархия и българската олигархична стопанска и държавна инфраструктура. Оттук – и основният въпрос, отправен към бъдещето. При какви условия е възможна структурна промяна на институционалните прояви и зависимости на корупционно поведение в българската държава и контролиращото я олигархично задкулисие? Първият и най-важен отговор на този въпрос е – скъсване, или поне сериозно отслабване на стопанските и политически решения на българска територия от корупционния контрол на руската енергийна олигархия и руския великодържавен интерес, чийто основен механизъм е именно корупцията по високите етажи на властта.
Днес протестът иска оставката на настоящето управление. Нека си представим, че я получи, че се състоят поредните – предсрочни или редовни – парламентарни избори. Нека попитаме основните алтернативни политически фактори на властовото статукво в България – Румен Радев, Корнелия Нинова, Слави Трифонов, Христо Иванов, самоназначилите се лидери на протеста -отровни или не … чак до Мая Манолова и други кандидати за „политическа слава“: Готови ли сте да ревизирате основните зависимости на българската държава и на българската олигархия от руския енергиен олигопол – почти монопол в България? Готови ли сте с конкретни позиции да отстоявате стратегическия избор на България за принадлежност към институциите на Запада – ЕС и НАТО? Готови ли сте да изградите и приложите концепция за българския стратегически – национален интерес в условията на динамично разрастващо се съперничество между Запада и Русия в настоящия разломен период на международната система? Ако сте готови – покажете го по някакъв начин. Ако сте готови само да използвате властта в полза на задкулисни кукловоди и да реализирате интересите им в българските институции – не сте никаква алтернатива. Просто сте много по-лош вариант на зависимости – стратегически, корупционни, институционални – от заварените.
Мантрата – „дай да ги махнем, пък после ще видим“ – вече не върши работа. Тя само засилва подозренията, че поведението на протестната алтернатива е с двойно дъно. И от по-дълбокия рафт надничат още по-уродливи обещания за стратегическа зависимост и злоупотреба с националния интерес.
