Вчера се състоят премиерата на театралния спектакъл „Поразените“ по едноименния роман на Теодора Димова. Спектакълът „Поразените“ е най-новото заглавие в афиша на Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“. Сценичният вариант и постановката са на Стоян Радев, а мястото не е традиционната театрална сцена, а залата на Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ във Варна.
В представлението участват актрисите Веселина Михалкова, Даниела Викторова, Петя Ангелова и Полина Недкова. Музикалната среда е дело на Калин Николов.
В интервю през БНР Стоян Радев разказа: „Прочетох романа за една нощ и бях поразен, даже меко казано. Нямах търпение да съмне, да звънна на Теодора и да ѝ кажа, че искам да правя театрално представление. Защото още докато го четях, ми излизаха образи, конкретни лица и гласове на актриси за ролите. За първи път ми се случва такова нещо.
Мен винаги много са ме впечатлявали историите за силните хора. А особено когато става дума за силата на жените, това някак си ме спечелва винаги. Романът разказва за съдбите на три жени и едно дете. Съпрузите на жените са репресирани след 9.IX.1944 година – осъдени от Народния съд и убити. Смятам, че трябва да знаем през какво сме минали. Щем или не щем, волю или неволю, поражения ще нанасяме и ние, така, както са нанесени и на нас – дори и без да сме участвали в тези или онези събития. Затова е добре да се знае за тези събития, добре е да се помни, добре е да сме информирани, най-малко, през какво сме минали. Убеден съм, че представлението ни ще вълнува хората – така, както мен ме порази романът“.
Припомняме, че романът „Поразените“ на Теодора Димова, според фонд „13 века България“ е най-добрата книга за 2019 г. Тя се конкурираше и за тазгодишната награда „Христо Г. Данов“. И въпреки че романът е емоционален и съвсем логично – радващ се на изключителен читателски интерес, историята, разказана в него, е едностранчива по отношение на действителността в социалистическа България и афектирана. Нещо, което през последните години се превърна в характеристика на художествените и публицистични текстове на дъщерята на Димитър Димов. Обсесивното фиксиране върху жестокостите и репресиите от близкото минало след 1989 г. се обособи в начин за саморазправа с историята, което доведе до създаване на исторически разказ, който подменя действителността, досущ както това е направено в годините между 1944 и 1989 г.
Въпреки това спектакълът „Поразените“ заслужава нашето внимание, защото можем да получим ценни уроци дори и от лъжовните истории.
