Една от най-кървавите политически саморазправи в новата българска история остава неразкрита вече 24 години. На 2 октомври 1996 г. бившият премиер Андрей Луканов бе застрелян с 4 куршума в гърба, пише „Труд”. Политикът е 40-ият български министър-председател и седмият, станал жертва на атентат. Убиецът стреля от разстояние по-малко от 2 метра, докато жертвата звъни по домофона на жена си пред входа на блока на ул. „Латинка”.
Поредица от странни обстоятелства и съвпадения бележат фаталния ден. За пръв път от много време бившият премиер е без охрана – разбрал се е със съсед да го закара до работата му – офиса на съществуващото тогава българо-руско дружество за внос на газ „Топенерджи”.
Иначе личният му бодигард – бивш командос от отряда на баретите, и досега мълчи защо във фаталния ден не е бил на работа. Луканов е спокоен, въпреки че знае, че облаците над главата му се сгъстяват. Американски дипломат го предупреждава седмица по-рано, че срещу него се готви покушение. Повярвал ли е политикът или не, никой сега не може да каже, но не предприема никакви мерки, за да опази живота си. Четирите куршума са изстреляни в 9:20 ч. Никой от съседите не чува гърмежи – по-късно ще се окаже, че килърът е използвал заглушител. За секунди убиецът в клошарски дрехи изчезва между блоковете на ул. „Латинка”. Огледът на криминалистите продължава повече от 10 часа. Полицията намира оръжието – пистолет „Макаров”, но съобщава, че не е открито. Оперативна комбинация, за да обърка убиеца или опит за манипулиране на пистолета? Години по-късно адвокатите на обвинените за атентата двама украинци – Алексей Кичатов и Александър Русов, ще използват този факт, твърдейки, че в МВР са преправяли пистолета. Официално беше обявено, че оръжието е намерено 40 дни след убийството в торба, скрита зад радиатора в блок на близката улица „Димчо Дебелянов”.
След убийството под контрол е поставено летището в София, блокирани са изходите на столицата, разпитват се десетки свидетели. Никой не е чул стрелба, но свидетел е видял съмнителен клошар да обикаля около блока ден преди атентата. Изготвен е фоторобот на предполагаемия килър. В разследването са включени всички „звезди” на криминалистиката. На никого от разследващите обаче тогава не прави впечатление, че часове след убийството един друг украинец – Сергей С., напуска България. Той от години живее в София и работи като охрана на бос от трибуквена групировка. Не се знае дали е съвпадение или не отпътуването му именно в този ден, но украинецът повече никога няма да се върне в България. На следващия ден след пристигането си в Киев през вратата на собствения си апартамент е разстрелян с автомат. И това убийство остава неразкрито. До България достигат слухове, че това е килърът на Луканов, но МВР даже не работи по тази версия. Три години по-късно се появява надежда, че криминалистите са стигнали до следа. На 23 май 1999 г. на Капитан Андреево са задържани двама украинци – Александър Акимов и Владимил Шевчук, подозирани за смъртта на Луканов. Те посочват като извършител сънародника си Алексей Кичатов. Всички смятат, че гръмкото престъпление е разкрито, задържани са още хора. Пред съда са изправени Александър Русов, като извършител, сънародникът му Алексей Кичатов, като помагач, бившият строителен предприемач и шеф на фирма „Колонел” Ангел Василев, като поръчител, шофьорът му Юрий Ленев и племенникът му Георги Георгиев – Гопе. През 2003 г. и петимата са осъдени на доживотен затвор. Три години по-късно обаче Софийският апелативен съд ги оправдава, а през 2007 г. Върховният касационен съд постановява окончателно – невинни. Мотивът на висшите магистрати е, че самопризнанията са изтръгнати с мъчения и не са събрани достатъчно доказателства.
По време на делото като свидетел е разпитван шефът на „Мултигруп” Илия Павлов. Открито навсякъде се говори за бизнес конфликт между него и Луканов, медиите го спрягат като поръчител. Пред съда обаче той заявява, че имал само професионални контакти в „Топенерджи” с бившия премиер и двамата били в нормални отношения.
По време на убийството бизнесменът Павлов бил в Палма де Майорка на събрание на „Мултигруп”. За последно той беше разпитан пред съда на 6 март 2003 г. Ден по-късно бе застрелян с пушка пред офиса си и убийците му не бяха разкрити.
Основната версия е, че става жертва на политически сблъсък в БСП. Андрей Луканов е премиер на два пъти в една година – 1990 г., когато Българската комунистическа партия се прекръства на социалистическа. Той остава един от основните лидери на БСП до 1995 г., когато oбявявa, чe ce oттeгля oт пoлитикaтa и вече ще се занимава с бизнec.
Избрaн e зa ръкoвoдитeл нa нoвocъздaдeнoтo руcкoбългaрcкo гaзoвo дружecтвo „Тoпeнeрджи”. Oпoзициятa oбвинявa кoмпaниятa, чe иcкa дa мoнoпoлизирa нe caмo дocтaвкитe нa руcки гaз, нo и гaзoпрeнocнaтa мрeжa нa Бългaрия. Нoвият прeмиeр и лидeр нa БCП Жaн Видeнoв oбвинявa Лукaнoв, чe нe ce oткaзвa oт влacттa, a иcкa дa ce увeкoвeчи в нeя чрeз прирoдния гaз. В същото време при Виденов страната изпадна в тежка икономическа криза. Луканов е бил обезпокоен, защото се очаквали фалити на банки и чудовищна инфлация – нещо, което се случва в месеците след убийството му. Жена му Лилия Герасимова разказва, че броени дни преди атентата Луканов предава материали срещу Виденов на бившия първи Петър Младенов.
