Как Кирил и Методий станаха българи във време, когато още не са съществували нации,коментира македонското издание “Слободен Печат“ в материал, препечатано в българската агенция „Фокус“, което може да прочетете по-долу:
От вчера празникът на общославянската грамотност стана български. Официална София си присвои 24 май, кирилицата става българска азбука, а Кирил и Методий – българи. 24 май вече няма да се празнува от София като ден на славянската, а като ден на българската писменост, пише изданието.
Българският парламент одобри предложението на Обединени патриоти, водени от партията на Каракачанов, но и партията ГЕРБ на Бойко Борисов го подкрепи.
„Добросъседските отношения не са измислени от България, те са основно условие и критерий за членство в Европейския съюз (ЕС). „Северна Македония трябва да спазва и прилага Споразумението за приятелство и добросъседство, което подписахме“, каза българският външен министър Захариева, коментирайки несъгласието с Македония относно нейната история и национални особености като условие за членството ни в Съюза.
Професорът по политология Митко Гаджовски заяви за „Слободен печат“, че добросъседските отношения като условие и критерий кой трябва да стане член на ЕС не могат да се прочетат никъде, защото никъде не са написани. Той добави, че ЕС все пак дава ясно да се разбере, че не желае открити въпроси между съседите.
„С отварянето на всяка глава (от хармонизирането на законодателството до икономиката) ще се види, че страната трябва да придобие европейски стандарти. В тях няма да откриете, че за да станете член, трябва да сте затворили откритите въпроси със съседите си. Но всъщност всички глави по някакъв начин са свързани с добросъседските отношения. Сега съседите ни виждат възможност да получат това, което искат. Мисля обаче, че след разрешаване на спора за името с Гърция всички отворени въпроси, включително тези с България, ще бъдат затворени по начин, който да задоволи и двете страни. „ЕС знае, че ако една от страните се почувства победена, нейните граждани ще се ядосат“, каза Гаджовски.
Симонида Кацарска от Института за европейска политика смята, че няма съмнение, че България в конкретния случай се опитва да разшири обхвата на този критерий и особено през тези няколко месеца се бори официално да включи своите искания относно тълкуването на историята в преговорната рамка с Македония.
„Това искане досега не беше подкрепено от други държави-членки, но мисля, че несъмнено ще забави процеса на приемане на преговорната.“ „В същото време трябва да сме наясно, че ще трябва да водим диалог с България на различни нива, защото тя е държава-членка и наша съседка, независимо как виждаме някои от изискванията, поставени от тях“, каза Кацарска пред „Слободен печат“.
Тя припомня, че добросъседските отношения, макар и формално да не са част от споразуменията на ЕС, те бяха включени като критерий и част от условността по отношение на държавите-членки, присъединили се към ЕС при предишното разширяване – 2004/2007 с документа Agenda 2000 на Европейската комисия. Целта на този критерий е преди всичко да предотврати спорове между държави-членки в ЕС и обикновено става дума за въпроси, свързани с граничното / териториалното напрежение.
В обяснението на решението на българския парламент се посочва, че това е напълно естествена и логична историческа промяна и че в същото време това е начин да започне процесът на признаване на кирилицата на ниво Европейски съюз като българска азбука.
Според историка Георги Чакъряневски кирилицата не може да стане българска азбука, нито Кирил и Методий българи, тъй като по времето, когато са живели, националността не е съществувала.
„Това е поредното изнудване. Българската страна изчака момента, в който Македония трябва да започне преговорите с ЕС за членство и те смятат, че могат да ни месят като тесто, за да постигнем своите вековни стремежи. Това българско отношение към двамата апостоли на славянската писменост не е изненадващо. По времето, когато Кирил и Методий са живели и творили, което е 10 век (заб: те са живели през девети век – „Фокус“), не е имало националности. Националността се появява едва през 19 век. Ето защо, когато говорим за Кирил и Методий, говорим за общославянски просветители “, казва Чакъряневски.
„Българското искане Македония да признае, че е комунистическо творение от 1944 г. е двусмислено, тъй като тогава българите ще се опитат да докажат, че от 1941 г. е имало българо-българска гражданска война и че няма македонци.“ „Македонската страна трябва да бъде много по-внимателна в своите решения да отпразнува някои от събитията, т.е. исторически дати заедно с България“, каза Чакъряневски.
