Критикът на Кремъл Алексей Навални даде интервю за списание „Шпигел“, в което твърди, че Владимир Путин стои зад отравянето му.
Според германските лекари, които лекуваха Навални в берлинска болница, той е бил отровен с нервнопаралитичен газ „Новичок“. Руският опозиционер беше изписан в края на септември от болницата. Той обаче ще остане със съпругата си в Германия още известно време.
Кремъл отрича да е замесен в инцидента и заяви, че все още не са му предоставени доказателства, че е било извършено престъпление.
Навални заяви за „Шпигел“, че ще се върне в Русия и ще води кампания за побеждаване на президента Владимир Путин на избори. „Задачата ми сега е да остана безстрашен. И аз не се страхувам“, каза той.
Той благодари на Ангела Меркел и немските политици за спасяването на живота му, тъй като са съдействали. За срещата си с канцлерката той разказва:
„Това беше миналата седмица. Беше напълно неочаквано: вратата се отвори, влезе моят лекар – и Меркел. Това беше частна среща, в семейния кръг, съпругата ми Юлия и синът ми Захар бяха там. Не мога да ви кажа нищо за подробностите, но не сме обсъждали нищо тайно или сензационно. Посещението беше жест. Бях впечатлен от това колко добре тя познава Русия и моя случай. Тя знае някои подробности по-добре от мен. Тя наистина разбира дълбоко какво се случва в Русия. И когато разговаряте с нея, разбирате защо тя е била на върха в Германия толкова дълго. “
Той се пошегува, че руските служби и политици скоро няма да спрат да тровят хора и затова е полезно медиците да изучават случая с неговото отравяне, за да почерпят опит за лекуването.
Навални описва чувството да те отровят с „Новичок“. Денят му е минал страхотно, качил се е на самолета „и тогава… Просто е трудно да се опише, защото не можете да го сравните с нищо. Тази отрова атакува нервната ви система така, че чувствате едно претоварване, което ви разрушава. Вече не можете да се концентрирате.
Усещам: нещо не е наред, имам студена пот. Питам Кира до мен за кърпичка. Тогава й казвам: „Говорете с мен! Трябва да чуя глас, нещо ми е странно“. Тя ме гледа като луд и започва да говори.
Не разбирам какво ми се случва. Стюардите идват – първо искам да ги помоля за вода и след това: „Не, пуснете ме да мина, ще отида до тоалетната“. Измивам се със студена вода, сядам на тоалетната и изчаквам, измивам се отново. И тогава си мисля: Ако не изляза сега, никога няма да изляза оттук.
И най-важното впечатление беше: не чувствате болка, но знаете, че умирате. Точно сега. Нищо не ви боли.
Излизам от тоалетната, обръщам се към стюарда – и вместо да помоля за помощ, казвам, за моя собствена изненада: „Бях отровен. Умирам“. И тогава легнах на пода пред него, за да умра.
Той е последното нещо, което виждам: лице, което ме гледа с лека изненада и лека усмивка. Той казва: „Отровен?“ И вероятно смята, че ми е сервирано лошо пиле. И последното нещо, което чувам, когато вече съм на пода: „Имате ли проблеми със сърцето?“ Но сърцето не ме боли. Нищо не боли изобщо, просто знам, че умирам.
Тогава чувам гласовете да стават по-тихи, една жена крещи: „Не припадайте сега!“ След това свърши. Знам, че съм мъртъв. Едва по-късно се оказа, че греша.“
Целият ужас трае 30 минути. Той смята, че отровата е проникнала през кожата му, затова иска да изследва дрехите си, за да не се отрови отново.
Според него, службите в Русия, които го следят от години, наистина не знаят за отравянето. Заповедта е била тайна и ограничена до много тесен кръг от хора.
