Георги КОРИТАРОВ
„Борисов и Ердоган са разговаряли по телефона” – това е заглавие от електронния сайт на вестник „Сега”. Подзаглавието към текста е „България мълчи за този разговор”. Контактът по телефона между президента на Турция и българския премиер е осъществен снощи. Информация за него излъчва турският сайт „Т 24”. В материала на вестник „Сега” се отбелязва, че телефонният разговор между Борисов идва ден след като германското списание „Шпигел” е публикувало разследване, в което твърди, че през 2016 година България е нарушила международното право, екстрадирайки в Турция преследвания в Анкара като гюленист бизнесмен Абдула Буюк.
Това е една много интересна тема и проблем, който ни въвежда в доста по-различна картина, отколкото недобре подготвените, за съжаление, български медии и доста злонамерените политици, които се стремят да дойдат на власт, представят. Различното е, че темата, в която навлизаме през новината за разговора между Ердоган и Борисов, далеч не опира нито до двустранни отношения, нито до някакъв вид неравнопоставенст. А внушението за неравнопоставеност идва от заглавието на германското списание „Шпигел”, чийто материал стана повод за множество реакции в български медии. Една от тях е в сайта „Епицентър”. Заглавието гласи: „Как Борисов стана слуга на Ердоган”.
Борисов и Ердоган са в прекрасни лични и професионални отношения. Това се дължи не само на контакта помежду им и на взаимни симпатии, но и на взаимен държавнически и професионален интерес. И оттук тръгваме към същината на материала в „Шпигел”. Твърдението там е, че екстрадирайки Абдула Буюк, България не просто е нарушила международно право, но доказателствата за това, че България е нарушила международно право, списанието представя на основата на секретни грами, очевидно изпращани от турското посолство в София до турското външно министерство в Анкара, и които грами твърдят, че премиерът Борисов и тогавашният главен прокурор Цацаров са се срещали с тогавашния турски посланик Сюлейман Гьокче и че българският премиер е разяснявал и подпомагал турския дипломат какви стъпки да предприеме, за да им бъде върнат Абдула Буюк.
Възникват особени въпроси, които за съжаление не бяха повдигани никъде, поне досега в България. Информацията за случката около Абдула Буюк е отпреди четири години. Тези грами също са отпреди четири години. Каква институция може да се сдобие с такива грами? Впрочем те не са отразени като факсимиле в материала на „Шпигел” по начин, по който например изтеклите грами към „Уикилийкс” навремето биваха препечатвани в буквалния им вид. С такава информация не могат да се сдобият журналисти, колкото и изкусни разследващи журналисти да са те. Това може да бъде информация, получена единствено по пътя на разузнавателни служби. Това означава, че сме свидетели на нещо, което е допустимо предположение да определим като активно мероприятие на германската специална служба БНД, за съжаление насочено към България.
Интерпретацията на подобна хипотеза, представена от съпредседателя на „Демократична България“ генерал Атанас Атанасов, който призова главна прокуратура и изобщо прокуратурата да разследва случая отпреди четири години, се свежда до това, че Германия е снела доверието си от Бойко Борисов и това е сигнал, че той трябва да си ходи час по-скоро. В някаква степен това активно мероприятие включва и допускането, че когато се появи такава информация, опозицията ще се разбунтува и ще се стигне до определен вид публична дискредитация на кабинета и съответно неговото разклащане като присъствие, особено на фона на тези протести, които се разгръщат в България. Къде обаче според моя анализ се крие една друга истина? Истината може би се корени не в оценка на Германия за политиките на Борисов в контекста на сегашните протести, а в опит чрез Германия и нейните служби да се окаже директно въздействие чрез рекет върху българското правителство да не налага вето върху предстоящо на 24 и 25 септември решение на Европейския съвет (това е най-висшият орган на държавни и правителствени ръководители на Европейския съюз) върху приемането на тежки икономически санкции срещу Турция.
Жозеп Борел, който е върховният представител на Евросъюза по външната политика и сигурността, отразен с цитат в „Медиапул”, казва: „Европейският съюз е изправен пред трудни решения за Турция”, но посочва: „все още нямаме консенсус за налагането на санкции, тъй като такова решение трябва да се вземе колективно от 27-те страни членки”. Натискът или рекетът към България чрез тази публикация в „Шпигел” очевидно подсказва „ако не се присъедините към санкциите, има какво още да се вади и има как още да се клати българското правителство, около което ще се трупа внушението, че е слуга на Ердоган”.
Но има и още нещо. Това българско правителство, което чрез приятелството с Ердоган съхрани Европа от бежанска вълна, ако се присъедини към санкции, няма ли да изправи пред риск България? И в този капан тук никой не коментира проблема по този начин, а бива използван за още и още атаки срещу кабинета.
