Иван Кръстев е може би най-известният български политолог. Живее и работи в Австрия от повече от 10 години, но по време на пандемията предпочита да остане в България. В началото на месеца той участва във видеоконференция в Москва, на която представи книгата си „Светът, който излъга надеждите ни“ в съавторство със Стивън Холмс. Ето изказването на Иван Кръстев в Москва. „Тази книга не отговаря на два класически руски въпроса – кой е виновен и какво да правим? Ние имахме усещането, че светът след Студената война е свършил и идва нов ред. Искахме да разберем защо новият ред е толкова успешен, върху какви основи е построен. Книгата започва с думите: „Вчера бъдещето изглеждаше по-светло“. Това е цитат, макар и скрит. В далечната 1990 година вицепрезидентът на САЩ Дан Куейл, който далеч не може да бъде наречен интелектуалец, каза, че бъдещето е по-светло от настоящето. Но не се оказа точно така. Когато Студената война свърши, а идеологическата война финишира със самоубийството на комунизма, на нас ни се струваше, че целият свят ще прилича на Запада. Ние трябваше да го имитираме, защото нямахме друг избор, друг модел. Либералната демокрация от 90-те просто нямаше алтернатива.
В книгата ние решихме да проследим как протече този процес, как проработи този модел. И стигаме до извода, че в продължение на 30 години живеем в епохата на имитацията. При това не само на нивото на властта, но и на обществото. Разказваме три варианта на тази имитация – Източна Европа, САЩ и Русия.
Източна Европа много искаше да стане част от Запада. Но това завърши с появата на популистки правителства – вижте Унгария и Полша. Виктор Орбан каза следното: „Преди 25 години Западът беше пример за нас, а сега ние самите искаме да сме пример за Запада“. Защо имитацията се оказа толкова трудна? Първо, ако искаш да приличаш на някого, трябва да признаеш, че той е по-добър от теб. Второ, спираш да бъдеш самият себе си. Върху това е основан съвременния популизъм. Големият парадокс в Източна Европа в отминалите години е следният: мнозина не разбираха защо трябва да живеят в Полша например в очакване тя да стане като Германия, когато просто могат да отидат да живеят в Германия? В Русия след болшевишката революция страната е напусната от враговете на революцията. А след 90-а година източноевропейските страни бяха напуснати от хората, които спечелиха революциите. И това много повлия на процесите в Източна Европа в последните 10 години.
В Русия също мнозина казваха: „Ние победихме!“. Но тези, които преживяха 90-те години в тази страна, изобщо не мислеха така, меко казано. Русия изживя силен икономически спад, загуби геополитическото си значение. Затова в последните 20 години за страната бе важно да покаже две форми на имитация. Първата бяха президентските избори. От 2004 година изборите за държавен глава на Русия не са свободни. Това е куриозно, защото още тогава Путин можеше да спечели напълно свободни избори с голяма разлика. Ключовият момент тук беше да се покаже, че той няма алтернатива. Това е парадоксално – на фона на европейската глобализация и безалтернативност на западната демокрация, в Русия се появи друга форма на безалтернативност – тази на политическия лидер. Изборите в Русия се правят не за да изберат държавен глава, а да покажат, че той няма алтернатива. В последните 10 години бе интересно да се наблюдава как имитацията се превърна в оръжие за делигитимиране на либерализма. Путин ни казва следното: „Ние ще правим това, което вие правехте с нас, и ще се убедите, че между нас няма никаква морална разлика“.
Проблемът в Америка също е твърде интересен. Защо държава, която служеше за пример на всички останали, се озова в криза? Доналд Тръмп бе първият, който проумя, че имитирането на западния модел е проблем за самия Запад. Всъщност проблемите са два. Първият е, че когато теб те имитират, ти губиш способността да гледаш критично на собственото ти общество. Ако всички искат да са като теб, значи всичко е прекрасно при теб. Вторият проблем е, че тези, които те имитират, са ти най-опасните конкуренти в бизнеса: те взимат от теб, но не ти плащат. Точно това има предвид Тръмп, когато казва, че САЩ губят от глобализацията.
Днес ние живеем в различен свят в сравнение с този от 90-те години. Западът не е сигурен, че останалите страни искат да го имитират. Изтокът не е сигурен, че иска да върви по стъпките на Запада. Това е криза на модела. В България, когато си говорим за някакъв вътрешен проблем, често си казвахме: „Това никога няма да се случи в Англия или Америка“. Сега вече няма да чуете това изречение. Западът не дава решения. Проблемът е, че и Русия не дава, както и Китай. В този смисъл глобалния свят вече го няма. Виждаме засилване на геополитическата изолация, най-вече противопостовянето между САЩ и Китай. Това не е никак приятно и имам усещането, че ни чака активизация не толкова на отделните страни, които в миналото бяха много уязвими. А това ни предрича мрачно бъдеще.
