Валди Тотев дълги години е композитор, певец и клавирист на легендарната група “Щурците”. Преди това – през 1971-1974 г., свири с група „Фактор“, както и с големия Емил Димитров. „Щурец“ става през 1976 г., като е написал някои от най-известните песни на групата: „Футуролог“, „Огнен знак“, „Помниш ли“, „Среща с деня“, „Навечерие“, „Не умирай“ и др. В началото на 90-те години започва солова кариера и издава няколко албума. Песента му „Вдигни очи“ се превръща в химн на демократичните движения и химн на СДС. Негови песни звучат и по протестите през почти цялото време на прехода. Но не и днес.
Защо е така – Валди обяснява пред „Антени“.
През 1991 г написах песента „Вдигни очи“ по текст на Александър Петров. Всички имахме големи очаквания за промяна в живота ни. Тази промяна наистина настъпи. Вярно, с много глад и недоимък, но се случи. Тогава ходех да свиря в матушка Норвегия, която приюти много наши сънародници и мои колеги.
Любопитно е да се отбележи, че според някои през 1989 г България била на 27-о място по икономическо развитие в света. Как и защо година по-късно обявихме мораториум по обслужването на дълговете, не стана ясно.
За машинациите на първите „свободни“ избори няма какво да говори. Такива се случват и до днес .
След падането на правителството на Филип Димитров бяхме като попарени. Дойде проф. Беров и сформирането на мафията в България. Този професор беше казал за чичо ми (проф. д-р Анастас Ю. Тотев), че е буржоазен учен, което съвсем не беше ласкателство по онова време.
Трябва да сме наясно и това трябва постоянно да се напомня, че организираната престъпност у нас след 1990 г. и преди това си беше дело на една и съща организация – КДС – Комитет за държавна сигурност. Цялата върхушка на ДПС беше от агенти, начело с вездесъщия Ахмед Доган. Този най-голям мръсник на прехода и до днес е възхваляван като най-големия политик на новото време.
За изборите през 1994 г. написах песента „Не е лесно“. Януари 1997 дойде време за „Иди си с добро“ и така стана. И когато решихме, че всичко е тръгнало „по мед и ноти“, ченгетата извадиха от ръкава Симеон Сакскобургготски. От безсилие и ярост написах песента „Всичко наопаки“ (първата по мой текст, виж по-долу). Там доста подробно описах подмяната, която се извърши пред очите ни, но не всички я виждаха. Никой не обръщаше внимание какво казваха тогава умни хора като Теди Москов и Джони Пенков. Джони каза: “Слушах царя 20 минути, не става“. Кратко и ясно. Баща ми беше разбрал какво представлява същото това „менте“ още когато прочете, че е продал на търг ордените на дядо си цар Фердинанд. И „черешката на тортата“ Георги Първанов президент. На всичко отгоре два мандата.
Сега пък си имаме двама генерали начело. Дерзай, народе, ама без мен. Вие си ги избрахте, аз не. И в тези протести няма да участвам. Някой да знае като какво ще дойде след тях? После ще му мислим.
От мен меrсi.
Всичко е наопаки
Всичко е наопаки
в този мой живот.
Кухнята е в банята
и не ми е гот.
Щото холът на съседа
стана лъскав магазин.
Кино сменят с бинго зала –
накъде вървим?
Припев:
Всеки вика
„може би е на добро?“
И си трае –
„ново време“ е дошло.
Спортът ни е във ръцете
на изпечен наш сладкар.
„Олимпиецът“ в същия,
но пък Чорни е левскар.
Цар министър-председател
вече имаме си днес,
„мутра“ сменя полицая –
друг трабанта с мерцедес.
Комунисти, монархисти,
комсомолци – бол.
Кандидати президенти –
няма рокендрол.
Припев:
И си зная –
няма начин отсега
да си трая –
или да „сменя резба“, а?
