Антени
Дългоочакваните протести преди старта на новата парламентарна сесия се очакваше естествено да се превърнат в основно медийно събитие. Журналистиката, която по дефиниция е четвърта власт, има за цел да информира хората за всички важни събития, да дава различни гледни точки и да отразява обективно случващото се.
Волно или не, телевизиите, и най-вече Би Ти Ви, изиграха основна роля за нажежаване на страстите пред парламента. Сутрешните блокове се трансформираха в онлайн излъчване на размириците. Репортерки и оператори, пострадали от сълзотворния газ, с фалцетни гласове обясняваха, че са на път да ослепеят. Задъхано предвиждаха, че всеки момент може да стане най-страшното, викаха на пресекулки накъде да се насочат камерите.
В България нищо все едно не се е случило, ако не мине през телевизора. Екранът не бива да скрива истината, но излъчването на живо налива допълнително масло в огъня на агресивните участници в протестите. Няма спор, че сред бунтуващите се има и провокатори, които се надъхват допълнително от екранната превъзбуда.
Нормално би било да има включвания, новини от случващото се по площадите и улиците, но следенето на всеки хвърлен камък, яйце и домат не помага за успокояване на страстите.
Протестът има своите основателни искания. Но размириците и хаосът едва ли ще помогнат те да бъдат постигнати.
