Еманюел Макрон заяви пред „Политико“, че играе рисково с действията си в Близкия изток, но няма да поведе война в Ливан срещу никого. „Антени“ предоставя на читателите си превод на интервюто на френския президент пред авторитетното издание.
За втори път през изминалия месец Макрон посещава бившия френски протекторат. Визитите му идват на фона на ужасния взрив в Бейрут. Антиправителствените протести и ескалацията на напрежението породиха страхове у много хора за нова гражданска война в страната.
Затова и президентът на европейската страна се намесва – да предотврати политически срив и последвал конфликт. „Това е последният шанс на системата. Поемам риск, наясно съм с това, но нямам друг избор. Освен това аз залагам едно-единствено нещо: своя политически капитал“, коментира той.
След седмици на политически натиск от страна на Париж парламентът в Бейрут най-сетне избра „почтена фигура“ за премиер – Мустафа Адиб, едва часове преди визитата на Макрон.
Франция се прояви като единствената международна сила, която предложи сигурност и подкрепа на арабската страна в тежкото за нея време – политическа и финансова криза, тежките удари на пандемията и взрива, отнел живота на над 200 души и изравнил пристанището на града със земята.
Франция не върши достатъчно
Другата буза
Изборът на Макрон в Ливан е същият, който срещат всички либерални демокрации по света, когато се сблъскват с държави като Китай, Русия, Турция и Иран. Тези страни не се свенят да прибягват до въоръжени намеси, да нарушават международните спогодби и да заобикалят глобалните норми.
„Най-голямата трудност пред тези от нас, които защитават пътя на плурализма, е да не попаднем в капана на ескалацията. Аз не искам и няма да падна в него. Това е валидно и за случващото се Източното Средиземноморие“, коментира президентът, имайки предвид търканията между Турция и Гърция.
Според него той не е мекушав и слаб лидер. Напротив, в Ливан всички ще видят това. Както го видяха при френските въздушни удари срещу Асад, когато той използва химическо оръжие. И както когато Париж разположи кораб и изтребители в Средиземно море в отговор на провокациите на Анкара.
Трудно начало
Завръщането на Макрон в Бейрут не започна леко. Той бе посрещнат от скандирания „Адиб не става“ и „Искаме Науаф Салам“. Критиците на новия премиер твърдят, че той е слабо известна личност без особен авторитет.
Мустафа Адиб бе началник на кабинета на Наджиб Микати – бивш премиер и настоящ посланик в Германия. Макрон обясни, че Науаф Салам – настоящ съдия в Международния съд в Хага и фаворит за премиерския пост на гражданското общество – е нямало как да бъде назначен.
„Хизбула“ са наложили вето на избора му. На всичкото отгоре подкрепата за Салам идва от граждански движения, а не от политически партии. Това би означавало минимална подкрепа в парламента. За да постигне нужните реформи, той трябваше да придобие извънредни законодателни правомощия за преходния период до изборите. Нещо, което Франция не успя да издейства.
„Ако бях наложил г-н Науаф Салам насила, щяхме да убием кандидатурата му, тъй като това би означавало да го насадим насред парламент, който ще блокира всичко от него. Едно име би проработило, ако улицата знае как да произведе лидер, който да поведе революцията и счупи системата. Това сега не се случи, може би утре ще стане, а може би и вдругиден“, заяви Макрон.
