Кристина ПАТРАШКОВА
Лоши дни преживява киното – най-масовото, харесваното и най-важното от всички изкуства, както твърдеше навремето Ленин. Може би заради имиджовата щета, която му нанесе маститият продуцент Харви Уайнстийн, дърпал конците в Холивуд според сексуалните си прищевки, асовете в седмото изкуство вече са нелепи и дори вредни в политкоректните си напъни и желанието си да се изкарат по-чисти от момина сълза.
Тези дни стана ясно, че третият от най-важните европейски кинофестивали след Кан и Венеция, този в Берлин, е решил да премахне „джендър“ наградите за най-добра мъжка и женска роля. С други думи – в бъдеще фестът ще раздава само един приз за централна роля, за да не би Мерил Стрийп например да се почувства дискриминирана, ако вземе отличието за женско превъплъщения, а в същата мъжка категория отличен да е Джордж Клуни.
Това е обикновена тъпотия и комплексарщина. Забележителни превъплъщения в киното и на сцената никога не са се възприемали полово, в смисъл – зрителят не се вълнува дали гледа на екрана мъж или жена. Киното, за разлика от живописта, е колективно изкуство и често много от важните действащи лица, като монтажисти, дизайнери и композитори, са зад кадър. И няма значение колко от тях са мъже и жени.
Що за идиотщина да намаляваш броя на наградите само защото половата идентичност като мъжко и женско е вече срамно разграничение? Както е тръгнало, и на олимпиадите скоро няма да има мъжки и женски дисциплини, както находчиво отбеляза френският режисьор Франсоа Марголен. Самият той поясни, че когато попълва формуляри за участие в различни фестивали, вече се натъква на графи „господин“, „госпожа“ и „друг“. Някъде за улеснение е прибавен и четвърти вариант – „не се разпознавам нито в едното, нито в другото.“
Световното кино все повече затъва в идейна криза, опитвайки се да я маскира с бълването на елементарни фентъзита и комикс бози. Истинско чудо е днес да попаднеш на филм, който се занимава с екзистенциалните проблеми на човека – любов, смърт, омраза, предателство, разочарование, надежда, отчаяние. Прави са великаните Мартин Скорсезе и Франсис Форд Копола, които определят киното като разказване на истории, в които човешки същества се опитват да преодолеят емоционалните и психологическите преживявания на други човешки същества.
Проблемът на световното кино не са джендър наградите, а загърбването на истинските проблеми на човека, неглижирането на неговите възходи и падения, обявяването на нормалността за демоде.
Десетилетното връчване на награди за мъжка и женска роля не само че не е попречило на киното, но е било стимулиращо, защото е внушавало самочувстието на актрисите, че се борят за еднакви по стойност призове с мъжете.
Стига холивудско лицемерие! Скоро в Америка няма да смеят да заснемат филм за изгонването на Адам и Ева от рая, ако не изопачат историята. Според политкоректните версии няма как Ева да е откъснала забранения плод (ще прозвучи дискриминационно спрямо слабия пол). Вината едва ли ще може лесно да бъде вменена и на Адам. Остава ябълката сама да е паднала в ръцете едновременно на Адам и Ева.
Ако това е новата джендър философия, good luck.
