Нобеловият лауреат за литература за 2015 г. Светлана Алексиевич бе привикана на разпит да даде показания за „призиви за завземане на властта“ при създаването на Координационния съвет на опозицията, предаде ТАСС.
Алексиевич дойде в сградата на комисията, придружена от членове на Президиума на Координационния съвет.
Тя каза на очакващите я журналистите, че не смята себе си за виновна за нищо и благодари за подкрепата. „Ходя напълно спокойно, не се чувствам виновна. И вярвам, че направихме всичко законно. Целта на Координационния съвет е да обединим обществото, да помогнем за преодоляване на политическата криза. Не се говори за преврат. Белоруската нация се оформя пред очите ни. Това изисква времето днес, когато човешкият живот е ценен и човек цени живота си. Това, което видяхме през първите три дни (на протестите срещу президента Лукашенко, б.р.), е вече миналия век, ние трябва да разговаряме помежду си
Алексиевич призна, че белоруската опозиция не е достатъчно силна, за да разреши политически спор с властите без външна помощ. „Нашият комитет, ние няма да успеем да се справим с тази ситуация. За съжаление, нашето гражданско общество е силно, но не толкова силно. И затова се нуждаем от помощта на света“, каза тя.
Според ТАСС разговорът с Нобеловия лауреат е продължил 40 минути. След това Алексиевич каза пред репортери, че остава в статуса на свидетел. „Използвах правото да не обвинявам себе си и казах, че отказвам да отговарям..“
Светлана Алексиевич е беларуска писателка и разследваща журналистка. Израства в Беларус. След като завърша училище, работи като репортер в няколко местни вестника. Прави журналистическа кариера, пише повествования по интервюта със свидетелите на най-драматичните събития в СССР като Втората световна война, съветското нашествие в Афганистан, падането на СССР и аварията в АЕЦ Чернобил. След преследване от режима на Лукашенко, тя напуска Беларус през 2000 година. Получава закрила от международната мрежа International Cities of Refuge Network и през следващото десетилетие живее последователно в Париж, Гьотеборг и Берлин. През 2011 година Алексиевич се връща обратно да живее в Минск.
Книгите на Алексиевич са определяни като литературна хроника на емоционалната история на съветския и пост-съветския човек. Най-известните ѝ книги са: „Войната няма женско лице“, „Последните свидетели (100 недетски разказа)“, „Цинковите момчета“, „Чернобилската молитва (хроника на бъдещето)“.
През 2014 година е номинирана, а през 2015 година става носител на Нобеловата награда за литература.
