Калоян КОНСТАНТИНОВ
Директорката на Дома на хумора и сатирата в Габрово Маргарита Доровска напоследък много си мисли за края на човечеството.
Кой е ключът към оцеляването на света? Повече зелена енергия. По-малко войни. По-силна икономика. По-добро здравеопазване. Гребен, който да среши перчема на Доналд Тръмп. Не, не, не, не и може би да.
В свои разсъждения наскоро Елиф Шафак изтъкна, че оръжията не убиват, дори хората не убиват други хора. Мислите отнемат човешки животи. Мисълта е първата крачка към геноцида. В този смисъл гибелта на човешката цивилизация е начин на мислене и житейско разсъждение.
А спасението е само едно – препрограмиране на софтуера ни, пълен с бъгове. С трудната задача са се заели хора като Бил Гейтс с неговите опити да ни чипира, както и цяла сюрия учени от тежката академична артилерия. Илон Мъск направо е тръгнал да бяга към Марс, а Марк Зукърбърг едвам крие вече, че е робот.
С въпроса се е заела и фината българска дама с къса светла коса, остър поглед и десетки хиляди смешки, карикатури и скулптури в арсенала си.
Спасението е в смеха, смята Доровска
Директорката на Дома на хумора и сатирата в Габрово споделя с малко умора мотото на музея, сътворено от великия Радой Ралин: „Светът е оцелял, защото се е смял“. „Пандемията ни припомни колко е вярно“, скача в защита тя, „Звучи като клише, но затова е толкова популярно, защото е многократно повтаряна истина.“
А тя има какво да каже. Марги и екипът ѝ върнаха Габрово на световната културна карта само с малко чар, малко образование от Кралския колеж по изкуства в Лондон и страшно много труд.
“Ние сме в изгодна ситуация, защото се занимаваме с хумор и сатира, а политиците и протестиращите произвеждат достатъчно много от нея. Хуморът става все по-важен в нашето съществуване. Проявата му е интелигентен начин да се противопоставиш на някого“, коментира Доровска.
Напук на пандемията, протестите, икономическите и политически трусове – Домът на хумора и сатирата просперира. Да, посещенията рязко са спаднали заради коронавируса, но онлайн публиката се е удвоила:
„Хуморът, от една страна, е коректив на случващото се в държавата, от друга – те държи над водата психически. По време на карантината нашата Фейсбук група се удвои. Хората търсеха хумора като начин да избягат от тегобите на ежедневието и пандемията. Много от тях ни писаха тогава с благодарности, че ни има. Една възрастна дама ни писа: „За пръв път в живота си се оказвам сама, наскоро почина майка ми, сега наистина съм абсолютно сама, с никого не се виждам – добре, че сте вие“.
Протестът като карнавал
Освен пандемията, протестите също наливат гориво в двигателя на музея, който е единствен по рода си в целия свят. Случващото се в Беларус и България създава карикатури, колажи и сценарии, които ще бъдат показвани в идните Биеналета на хумора и сатирата в изкуството, които се организират в Габрово, както и карикатурните сбирки.
„От 2013 г. започнах да наблюдавам връзката между протеста и карнавала. Самото излизане на улицата и нейното отвоюване е знаков момент. Тя става отново пространство за хората, не за колите. Използването на много хумор, разиграването на скечове и различни ситуации на протестите показват развитие на творческата гражданска мисъл. Помните живите картини от 2013 г., които хората изиграваха. Като „Свободата води народа“ на Дьолакроа. По време на карнавала шутът става цар. Реалността се обръща с краката нагоре. На протестите хората също демонстрират една друга реалност – нормалност. Но това не се случва само у нас. Целият Западен свят минава през трусове, в които хуморът е основно оръжие“, споделя Доровска.
Въпреки това не смята, че нещо ще се промени само с шеги и закачки, защото „не сме Патиланско царство“: „Има риск хуморът да снеме част от сериозността на дадена ситуация. Затова всеки трябва да си даде сметка, че обществената и политическата промяна опира до персонална отговорност и лична активност. Само с шеги и закачки няма да променим нищо. Те са важен инструмент, но далеч не единствен.
Политическото е лично, човек става политически активен, когато го засегнат лично, когато бръкнат в джоба, в достойнството му. Тогава човек става политически активен, не като чете книжки и слуша дебати. Докато това не се случи, съм скептична към философски политизираните хора.“
Затова тя е скептична, че от добрите сатирици стават добри политици. Напоследък се наблюдават все повече комедианти и артисти, които навлизат в политиката: Бепе Грило в Италия, Володимир Зеленски в Украйна, Слави Трифонов в България. Ролята на сатирика е да бъде коректив, а понякога е по-лесно да критикуваш отколкото да създадеш собствена позиция, по която да работиш.
Интернетът като двигател и спирачка на развитието
Нещо, което става все по-трудно заради скъсяващото се време, в което хората – и особено децата – могат да задържат вниманието си върху дадена тема. Факт, който се дължи на прекомерното ползване на компютри, таблети и телефони.
„Има изследвания, че погледът върху едно изображение в музей се задържа буквално няколко секунди. С хумора то се задържа толкова, колкото ти отнеме да го схванеш. Ако изобщо схванеш нещо де. Интернет страшно много променя хумора: той залага жаргони, референции, референции, стъпили върху референции, които са върху други референции. Сега мога да вляза в поне 10 сайта и да се забавлявам с часове наред. Преживяването в музей е различно, не би следвало да се конкурираме, но се налага.
В момента подготвяме изложба, която е класификация на хумора в различните изкуства. В нея ще включим история на хумора, политическата коректност, първите смешни рисунки, древногръцката комедия, но и интернет хумор. Т.нар. мемета (или миймове, няма точно правило). Опитваме се да разберем защо някои мемета остават трайно, а други си заминават много бързо и се забравят. Интересно е да се види и съчетанието между класическото изкуство и интернет шегите, познати като „класически мемета“, разказва Марги Доровска.
Развитието на интернет хумора обаче създава и друг проблем – английският език превзема все повече нашите култура и ежедневие. Меметата в голямата си част са игра на думи или тясно свързани с англоезичните бит и култура. Собственият ѝ син постоянно смесва английски и български, докато говори. Подобна крайност не обогатява българския език, а го лишава от него. Затова трябва да започнем да превеждаме хумора и културата на български. Да, може да звучи странно първите 3-4 пъти, като го чуем, но после ще свикнем. Липсват ни страшно много думи от професионалния и културен жаргон.
„Учителите по история са най-големите ползватели на карикатурите, тъй като много лесно се впрягат за преподаване на нещо. Те са достъпни, приятни и синтезирани. А чувството за хумор изисква интелигентност и я развива. Говоря не само за начетеност, но и емоционална интелигентност. Защото интелигентността е спектър, тя не е статична и едностранна. Няма сфера на човешкото съществуване, която да е табу за хумора. Включително смъртта. Всичко е позволено. Именно защото е приятен начин да си кажем всичко, дори неприятните неща“, смята Доровска.
От известно време насам тя изучава хумора и неговите корени в човешката еволюция. Досега учените са стигнали до 3 теории, които обясняват откъде идва смешното в дадена ситуация:
„Първата теория е тази за несъвместимостта. Комичното идва, когато се случи неочакваното. Другата теория е за превъзходството. Ние се смеем с убеждението, че сме нещо повече. Третата теория е на облекчението. Според нея, хуморът ни кара да си отдъхнем. Той е и механизъм за справяне с живота. Затова чувството за хумор трябва да се възпитава, тъй като ние не се раждаме с него. При работата си с деца в Дома съм забелязала, че един от най-добрите начини за развиване на визуалната култура у децата са карикатурите.“
Бъдещи изложби и първият музеен магазин в България
В момента Домът на хумора и сатирата в Габрово подготвя няколко изложби, за да навакса забавянето от пандемията. Сред тях е Карикатурен салон, сложба на секция „Карикатура“ в СБХ, изложби на Любо Михайлов, Хубен Черкелов, Кокимото, Светлин Стефанов.
Домът също така ще открие и зала с криви огледала, огледален лабиринт и др. подобни илюзии. Голямата новина обаче е обновеният музеен магазин. От 15 квадратни метра той е разширен на 80. Това се случва с помощта на изцяло кредитно финансиране за период от 10 г. от Фонда за градско развитие на Северна България. Домът е първият музей в България, който ще използва изцяло кредитно финансиране от Фонда, който отпуска и грантове.
„Това на практика ще е и първият реален музеен магазин в страната. Много инвестирахме в него, старали сме се всяка изложба да върви с уникални сувенири (освен традиционните чашки, торбички, значки). Така например направихме паметника на Бузлуджа от шоколад, който се превърна в абсолютен хит. Много малко от музейните директори си дават сметка, че това е част от разгласата на дейността им. Публиката иска да си тръгне с нещо от изложбата. Обикновено нагласата е, че търговците трябва да идат при тях – ами не, много често те предлагат безобразен кич. За съжаление, напоследък българският патриотизъм влиза в тази група също. Затова и музейните щандчета с повтарящи се продукти не са интересни на никого“, коментира директорката Доровска.
Новото пространство ще предлага както уникалните сувенири, изработени от Борис Димовски през 70-те години за Дома на хумора и сатирата, така и лимитирани издания от авторите на изложби, постери, фотографии, издания за архитектура, дизайн, изкуство, хумор и сатира. Очаква се нова керамика, авторски сувенири и карикатури за вкъщи.
Център за съвременно изкуство „Кристо и Жан-Клод“
Маргарита Доровска и екипът на Музея са част от инициативна група в Габрово, която работи по уникалния за целия свят проект за център за съвременно изкуство „Кристо и Жан-Клод“. Това ще е първото в света място за изкуство, наречено на великия артист от България Христо Явашев и неговата съпруга от Франция. Художникът почина на 31 май 2020 г., а съпругата му си замина от този свят на 18 ноември 2009 г.
Габрово има личното позволение на художника до 2021 г. да използва имената им за подобно пространство, но от години нищо не се прави. Така България за пореден път може да изпусне златна възможност за направата на нещо значимо. В Италия вече започна направата на техен музей.
Подобна инициатива изисква милиони левове бюджет, с които общината в Габрово не разполага. Без държавно финансиране подобен проект е немислим. Това е исторически шанс за България и тест за управленска зрялост – дали и доколко политиците ни ще се възползват от него предстои да разберем.
Автор: Калоян Константинов
