Александър СИМОВ
Имам едно любимо мазохистично удоволствие – да чета стенанията на руската опозиция, които неспирно се разнасят из виртуалните ширини. Правя го и с научен интерес – никъде другаде няма да намерите лабораторно по-чиста проба от автентична мизантропия и патологичен елитаризъм. Резултатите от референдума имаха ефекта на киселинен душ върху опозицията. Тактиката на Алексей Навални за бойкот на гласуването напълно се провали и се оказа тактическа грешка. Тя вкара недоволните в капан. Заради това мастити представители на опозицията вече съвсем сериозно обсъждат идеята за интелектуален и икономически ценз за гласуване. Не можело бедни и тъпи хора да гласуват, защото те винаги щели да избират Владимир Путин. Понеже българската русофобия е само хилав клонинг на руската – трябва да видите каква вакханалия се вихри из либералните дискусии в тяхното пространство. Те не могат да бъдат пресъздадени без противогаз. Но дори и при тях става ясно едно – акцентът в промените никога не е бил в зануляването на мандатите на Путин. Това е просто страничен детайл. Промените дават нова основа на руската държава – и заради това писъците са толкова силни.
