Биляна ДИМИТРОВА
Два месеца и половина след убийството на Милен Цветков продължава да е ясно, че трагедията е разрез на цялата прогнила държавна машина и апатичното общество, което я създаде. Толкова време не намирам думите, с които да изкажа всичко, което ми идва по повод това събитие. Може би най-смразяващо е да мисля какво би си казал Милен. Спрял на червения светофар, спазващ правилата, нищо неподозиращ. Връхлита го джип с надрусана привилегирована младеж. Дете на червени олигарси + дете на гербави депутати + млада дама в търсене на Instagram живот. Еманация на всичко, което идва след нас, нормално чакащите на светофара. Великден е единствено за хората, пресекли 2 секунди преди сблъсъка. Всички се надяваме да сме на тяхното място, защото е сигурно, че ще ни връхлитат още безнаказани джипове. Дали Милен си мисли, че ако не беше Милен, щеше да е поредната статистика? Аз си го мисля, всички си го мислим, има и защо. Дали Милен ще е съгласен, че аз искам само три неща след нелепото му убийство?
1. Да видя всички предавания на Милен Цветков, свалени от ефир. И не само негови. Ей така, в чест на 111-ото ни място по свобода на словото. Стабилна позиция, която пазим втора година поред.
2. Да видя справка на всички подобни „инциденти“ в последните 20 години и присъдите от тях.
3. Да видя разплитането на всички свински черва, замесени в тази трагедия – от съдебната система, която сигурно ще даде делото на съдията на Лютви Местан, през чадъра в НАП и експертите, които дават еврофондове за джипове на фирма без отчети от 11 години, до снасящия списъка с неподлежащи на глоби джигити в полицията. А, да, и дилърите на амфети и шефовете им.
