Анна ЗАРКОВА, пред в. „Галерия“
Временният главен прокурор Сарафов е под засилена охрана. Шестима гардове на правосъдието го следват на смени навсякъде – пеш или с кола. Пред дома му денонощно дежури мобилен екип със синя лампа. Изглежда, че животът му е в опасност.
Мнозина се подсмиваха, когато той обяви, че се страхува да не бъде убит, преди да заеме освободения без време кабинет на Гешев, на когото тогава беше заместник. Вземаха на подбив и тогавашния му шеф – че се движи в бронирано „Ауди“– но то спаси живота му от бомбен атентат. Хихикаха и като чуха, че след смяната на Гешев със Сарафов, двама прокурори получили знаци за смъртна заплаха – патрон в пощенската кутия и кръст от клони пред вратата.
Но днес за всички е ясно, че няма шега. Има война. Не, не война на прокуратурата с мафията.А мафиотска война с прокурорски компромати. Прокурорите в цял свят са призвани да воюват на страната на правовата държава срещу престъпността. Ала ние сме си у нас. Тук те се бият помежду си във войната между управляващи олигарси за позиции в завладяното правораздаване.
Сблъсъците, наречени за благозвучие „скандали“, са между две прокурорски групировки, базирани в кръчмарниците „Осемте джуджета“ и „Klub SS“ и добили известност като Семейството на Петьо Еврото и Клуба на Нотариуса.
Действали около 5 години като „единна съдебна мафия“, днес Семейството и Клуба са враждебни формирования без „лейтенанти“ – Еврото изчезна, а Нотариуса умря. Разединението ги сполетя след последните парламентарни избори – във връзка с желанието на политическите кукловоди за демонстративна подмяна на главния прокурор Гешев със заместника му Сарафов.
Замислена като „приятелско прегрупиране“ (според Сарафов) тази подмяна бе оскандалена от Гешев – темпераментен възпитаник на Школата на МВР, комуто не се понрави офертата да отстъпи на заместника си престола на пръв държавен обвинител и да го замени с посланически пост в Турция. Неговото несъгласие бе ознаменувано с взрив на адска машина с 43 стоманени сачми, заложена на 1 май м.г. по обичайния му маршрут. С това бойните действия можеха да приключат, но той се бе предал. Но не би. Това наложи намесата на фамозния Петьо Петров по прякор Еврото – бивш следовател („вечно пиян“), бивш шеф на столичното следствие („гениален изрод, който на бутилка уиски може да сътвори всякакъв компромат срещу всеки“), официален лъжесвидетел (по дело срещу ексвоенен министър и съдия) и адвокат („малко скъпчия“, но „ефективен“).
Пиарката Марчела Пантелеева придружава Гешев на връщане от САЩ, когато на летището се появява Данчо, ведомственият шофьор и му връчва едно писмо. По думите на Пантелеева от него шефът й „замръзва, 10 секунди не отговаря, много се ядосва и започва да крещи“. Посланието е заповедно: „Здравей, както е казал Мечо Пух… днеска седя и си мисля: Всяка приказка си има край и краят на тази дойде. Настрои всички срещу себе си и остана сам на върха на гола скала. А духа вятър. Направи невъобразима глупост с тоя „взрив“. Обърна се срещу нас. А това не е донесло на никой нищо добро, още повече, че не сме ти поискали нищо – дори лукче. Затова те моля: иди си с мир до 10 часа в понеделник, за да не натисна един enter. Животът продължава и ще имаш своята зона на комфорт.
А пък някой път може и ти да почерпиш с пура и уиски.
Don’t worry be happy!“
Авторът не се е подписал, но според Любена Павлова, бившата жена на Петьо Еврото, „изразите са тези, които мъжът й употребява 5-6 пъти на ден“. Вместо да изпълни пожеланието му „бъди щастлив!“, Гешев свиква пресконференция и се заканва да очисти „политическия боклук“. Резултатът е, че след 20-ина дни той вече не е главен обвинител и може да чисти само носа си. Същите съдебни кадровици, които с апломб го избраха, го отстраниха предсрочно, пак с патос.
„Надявам се, че това не е таймингът на Пеевски и Борисов“, подхвърли той и си отиде.
Но словесните престрелки между него и обитателя на бившия му кабинет прераснаха в сражения между лобитата им. И бяха окървавени. Изстрелът в главата на Мартин Божанов – Нотариус само по прякор, имотен измамник и съратник на Еврото в съдебните безобразия – освети дейността в „Осемте джуджета“ и „KIub SS“ – оргии с магистрати, ускоряване и спиране на следствия, уреждане на присъди, кражби на улики и фирми, търговия с постове в юридическата гилдия. Два серийни филма на Антикорупционния фонд (АКФ) за тези „тържища на съдби“ предизвикаха разпри, в които се откроиха двата противникови лагера: един в Софийската районна прокуратура (СРП) с Гешев и друг – в градската (СГП) със Сарафов. Последва стълкновение между шпицкомандите им („спецотделите за поръчки от Главния“).
Докато е „сам на скалата“ Гешев разпорежда на софийската районна прокурорка Невена Зартова да се образува разследване срещу Петьо Еврото. Речено – сторено. Поводът е създаден по изпитаната схема със „статия в медиите“. Подадени са на АКФ снимки с коментар на среща между Сарафов и Петьо в „при джуджетата“.
Зартова се сезира тутакси от публикацията и възлага преписката на подчинените си Стоянов и Видов като им осигурява свидетел – Любена. Тя се е сближила с Нотариуса и негодува срещу принудата да се снима дрогирана в порнофилми, с които Еврото изнудва прокурори и съдии.
Сексробинята разказва как бившият й мъж се срещал със Сарафов и Емилия Русинова (софийски градски прокурор тогава) и им давал указания по дела – да се повдигне ли обвинение – а те му се отчитали и получавали за това 20 000 – 100 000 лв.
След кариерния възход на Сарафов Любена се обръща и взема на мушка враговете му: показанията й били неверни, Гешев я заставил да ги даде. Само че казаното от нея е потвърдено и от други очевидци. Протоколите с разпитите им текат към медиите като от простреляна цистерна: „Виждах в „Осемте джуджета“ над 10 пъти Сарафов, разговаряше с Петров, предаваха си пликове с документи. Идваше и Франтишек (тогава шеф на спецпрокуратурата“;
„Зависимостта на магистрати от Петров се получаваше като бяха заснемани в сексуални актове с Любена“;
„Сарафов, Илияна Кирилова (сегашната шефка на СГП) и Емил Петров (зам. апелативен прокурор на София), брат на Петьо, често го посещаваха, той ги инструктираше, а те мълчаха и кимаха“.
Разследването срещу Петров продължава 10 дни. Но и те стигат, за да се изяват в него още двама прокурори – Иванов и Сулев. Еврото е обявен за издирване, а шофьорът му Кристиян Христов е арестуван точно преди да даде пресконференция срещу Гешев.
Битката се води на фронта на правото, но в районната прокуратура, а не в градската, която е компетентна по корупционните дела. Това е правонарушение и част от него е обвинението срещу Еврото, което Сулев повдига – за принуда и заплаха на висши прокурори с незаконни записи. Боят с компромати нашумява, след като СГП изземва делото и обнародва 34-странично постановление, в което обвинителите от СРП са разобличени като некомпетентни и наемници на Гешев. Подписът е на Йордан Петров, „прокурор от градската шпицкоманда“, както е описан в парламентарната комисия за аферите на Нотариуса.
Комисията? Тя е политическият фронт, на който Семейството воюва с Клуба. Има и трети фронт – в съдебния съвет, но там е спокойно и колегиално – и Сарафов, и Гешев, и Кирилова са работили с Еврото в столичното следствие, а с тях е бил за кратко и Делян Пеевски, чиято слава на съдебен кадровик не увяхва.
Още от схватките между прокурорите:
СГП сваля обвиненията на СРП срещу Петьо и слага край на издирването му; Сарафов с 21 върховни прокурори нахлува при районните за обиски; Шпицпрокурорът Петров дава да се разбере, че Зартова и Гешев ще станат обвиняеми за разлика от неговите шефове и че на наказателно преследване подлежат само тези, които са имали дързостта да разследват повелителя на „джуджетата”.
В мирно време при съмнение в някой прокурор се образуват дисциплинарни проверки в инспектората. Но на война като на война. Срещу районните прокурори се заведе досъдебно производство и един от тях – Константин Сулев бе даден на съд – затова, че „искал да причини вреда на Еврото като го обвини без доказателства“.
Не може да бъде? О, може.
Последните поправки в Конституцията оставиха „слона в стаята“ – запазиха възможността на държавното обвинение да третира престъпленията по усмотрение. Неслучайно 70% от българите смятат, че в паралелното правоприлагане са замесени политици. А учени юристи считат, че „силни на деня уж реформират, а всъщност приватизират прокуратурата“.
От „висините“ в правото, постигнати с обвинението срещу прокурора Сулев (че извършил престъпление по служба като увредил интересите на аферист) ще се стовари вероятно осъдителна присъда срещу България. И за пореден път по решение на евросъда ще плащаме от джобовете си грехове на съдебната власт. Сякаш липсата на правосъдие не е достатъчно наказание за нашата търпимост към политическите стратези на прокурорската бран.
