Петър КИЧАШКИ, пред в. „Галерия“
Чували ли сте онзи лаф, че нещо е като автомобилна катастрофа – ужасно, но не можеш да отделиш очи от него? Така се чувствам като гледам ПП-ДБ, особено „Промяната“ в последните няколко седмици. Завладява те един тежък криндж, една главозамайваща абсурдност, която те кара да се чудиш и маеш как е възможно тия хора да са управлявали държава. Водевилът покрай неспособността на вторите да признаят, че не са първи, просто ми дойде в повече. Всякакви неща съм виждал вече в над 15-годишната си публична кариера, но такова чудо не бях виждал.
Първо, ПП-ДБ се държат не просто като победители, но и като формация с пълно мнозинство. Тази нарцистичност определено създава проблеми, когато не просто нямаш мнозинство, а дори не си спечелил изборите и имаш едва 1/4 от всички депутатски мандати. Но в последните девет месеца ПП-ДБ управлява на практика еднолично с една Мария Габриел за цвят. И сега, когато дойде време за ротация, ПП-ДБ, съвсем очаквано, започнаха да създават пречки нещата да се случат нормално. Искаха просто да узурпират още по-голяма част от властта, без да се интересуват, че нямат такъв мандат от избирателя.
Второ, този когнитивен дисонанс, описан по-горе, е в основата на психичното разстройство, което тресе част от ПП-ДБ. Не е нормално да имаш толкова грешна себеоценка. Това е рецепта за крах и в личностен, и в обществен план. Не може ти да гледаш на себе си като на изключителен фактор, като на някой, който не може да бъде заобиколен, а същевременно да си втори на вота и да има сериозни предпоставки да изпаднеш допълнително от играта.
Този наполеонов комплекс няма как да не се отрази върху психичното здраве на цялата политическа система. Да, беше правилно да се търси европейско управление, но то трябва да е за сметка на всички участници в него, а не само едни да плащат цената, а други да консумират благата. Но било каквото било. Явно ще вървим към избори и ще се наложи да се преброят играчите отново пред избирателя. Той ще си каже тежката дума кой бил прав и кой бил крив. С оглед на развилата се ситуация е хубаво да очертаем политическите сили в каква кондиция влизат в изборния ден. Разбира се, не бива да пропускаме и факта, че заедно (или около) изборите за парламент ще бъдат и тези за Европарламент. Но с оглед на това, че европейските избори традиционно преминават при по-нисък електорален интерес, а и разбира се, с отчитането на факта, че няма как да сравняваме важността на парламентарните избори с тези за Европейски парламент, затова евровота ще го оставим настрана и ще се занимаем в кратце с основните политически субекти за предстоящите предсрочни избори.
ГЕРБ влизат в надпреварата с летящ старт. Успяха да изиграят ситуацията много добре, а дамският преговорен квартет очевидно надигра ПП-ДБ в собствената им игра. ГЕРБ изглеждаха (дори и да не са били, но такова усещане оставиха у публиката, а в политиката възприятието е всичко) диалогични и готови на отстъпки. Успяха да брандират ПП-ДБ като кисели дечица, които са недоволни от разпределението на играчките в детската градина, нищо, че са се заобиколили с почти всички играчки в сградата. Това дава на ГЕРБ съпоставително предимство в началото на кампанията – просто те изглеждаха по-разумно и по-стабилно в тези преговори. Още повече, че в крайна сметка те останаха излъгани със сформирането на нов кабинет – беше обещана ротация от ПП-ДБ, но в алчността си те просто я направиха неизпълнима.
Те изпаднаха в тежък амок. Впрочем, аз правя разлика между ПП и ДБ и си мисля, че в частта ДБ все пак са останали разумни политици, които си дават сметка каква каша надробиха кирчовците. Но това е друга тема. Ситуацията е такава – ПП-ДБ смятаха, че ГЕРБ няма къде да ходят и ще се съгласят на всичко, само и само да има ротация. Поради което започнаха да вдигат мизата на всяка крачка от преговорите. Бяха уверени, че каквото и да поискат, ще им се даде. Което ги направи алчни и се самозабравиха. Арогантно отхвърляха всяко предложение на партньорите си, като всеки ден искаха още и още от властта. Явно им бе създадено усещане, че ГЕРБ няма да се откажат, защото нямат избор. Съвсем грешно усещане. На ПП-ДБ им се наложи да разберат по трудния начин, че като притиснеш някого в ъгъла, той почва да хапе. Затова гледаха като Тодор Живков на онзи пленум. Просто не очакваха, че властта ще им се изплъзне. За тях предстои една много трудна кампания, в която надеждата им е да убедят симпатизантите си да гласуват за тях, макар и със стиснат нос.
ДПС влиза с енергия във вота. Новият председател на Движението очевидно полага усилия да позиционира партията си като незаобиколим фактор. Което ме навява на мисълта, че е възможно ДПС да се „напъне“ на тези избори и да търси механизъм да изпревари ПП-ДБ за второто място. Това ще бъде съкрушителен удар върху тях, но да видим дали ще се случи. При всички положения ДПС в момента е така позиционирано, че едно бъдещо управление без тяхно участие изглежда слабо вероятно. В крайна сметка в това има и здрава политическа логика – дълго време ДПС седя на резервната скамейка, въпреки стабилната си електорална подкрепа. Това е алогично от политическа гледна точка и явно това положение върху към промяна.
Формациите от проруския политически спектър са сравнително ясни. „Възраждане“ изглежда сравнително стабилно, като неуредиците на властта прикриват собствената им несъстоятелност. В крайна сметка групата на „Възраждане“ се разцепи, скандалите и интригите ги преследват на всяка крачка, но това очевидно остава в сянката на общото разочарование към управляващите. По всяка вероятност ситуацията ще се разиграе в полза на „Възраждане“, но да не бързат да пукат шампанското, защото в крайна сметка си остават в пълна и тотална изолация и никой не желае да управлява с тях хан, а какво остава за държава. БСП не знам дали има за какво да бъде коментирана, освен че по традиция в последните години изглежда в тежко насипно състояние.
Въобще, предстоят едни интересни избори. В тях няма нищо страшно, каквото и да ви говорят телевизионните шамани. Изборите са най-хубавото нещо в демокрацията. Като чуя някой анализатор да казва, че сме се били изморили от избори и ми става лошо. Не сме се изморили от ходенето на театър, изморили сме се от това да гледаме тъпа пиеса с лоши актьори. Но за това не е виновно театралното изкуство, виновни са лошите сценаристи и актьори.
