Мика Зайкова, пред в. „Галерия“
Много са рисковете за хазната на страната през настоящата година. Част от тях се крият в изпълнението на бюджета за 2023-та. Според неокончателните данни приходите от данъци не са изпълнени. Само от корпоративния те са по-малко с цели 500 милиона и са само 5 млрд. лв. От ДДС намалението на постъпленията в сравнение с планираните 770 милиона. Не дойдоха очакваните 1,3 млрд. лв. от ЕС по Плана за възстановяване и устойчивост, нищо, че финансовият министър ги беше включил като приход. В края на миналия месец се очакваха едни 670 млн., но и те не бяха преведени. Причината е в липсата на проекти, които да бъдат одобрявани за финансиране от Брюксел, особено в общините, където всичко си остава само на книга.
Приходната част на бюджета за тази година е неизпълнима. Ръстът на БВП – също. Според доклада на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за ЕС за 2024 г. се прогнозира нарастване на икономиката от само 0,6% и 1,1 на сто за 2025-та. Очакванията за поскъпването на живота и за следващите 2 години остават са високи. Причината са войните в Украйна и Близкия изток, които създават проблеми на световната търговия и това също ще стимулира инфлацията. От началото на тази година у нас започнаха нескопосани опити за намаляването й, като това с безплатно обучение във вузовете. Едновременно с това обаче продължават непрекъснато растат минималните средства за издръжка на хората у нас. Задълбочава се тоталният дисбаланс между доходите и нивата на цените. Чистата минимална заплата у нас е малко над 740 лв. За една година обаче каймата, в която не се знае какво има в нея, е поскъпнала с 31%. С по двайсетина процента са се вдигнали цените на дребно на млякото и свинското месо. По подобен начин стоят нещата и останалите 19 храни, които най-често се купуват от домакинствата. От години у нас доста продукти се по-скъпи, отколкото в богати страни като Франция и Германия.
Така и ще си останем най-бедната страна, докато минималната работна заплата у нас не стане равна на необходимите средства за издръжка, а средната пенсия е 80% тях. Важното обаче е не само повишаването на заплатите и пенсиите, а тяхната покупателна способност.
Очаквам докладът на ЕК и Европейската централна банка за България, който трябва да бъде публикуван през май да бъде негативен за нашата страна. В такъв случай силно намаляват шансовете ни за бързо приемане в еврозоната още от началото на следващата година. Трябва не само да се вдигнат заплатите, но и да се повиши качеството на живота на хората в България и то да се доближи до това на останалите европейци. Най-вероятно приемането ни във валутния съюз на ЕС ще стане на 1 януари 2027 г. До тогава трябва да подобрим и фискалната политика на държавата.
На този фон се очертава продължаващо нарастване на разходите на бюджета при проблематично събиране на повече приходи. Дефицитът в хазната за 2024-та ще продължава да се увеличава. Явно пак ще се наложи определените средства за инвестиции за развитие на страната да бъдат раздавани за други цели. Сега обаче не се знае как хазната ще намери 550 милионна поискани от земеделците за увеличаване на субсидиите, но и предлаганите за целта 150 млн. лв. за тази цел също са проблематични. Единият начин е именно да се посегне на капиталовите разходи, а другият е да се изтеглят нови заеми.
Много вредно е, че политиката продължава да доминира над интересите на икономиката и на развитието на страната. Разбира се, основните ни приоритети остават пълноправното членство в Шенгенската зона и влизането ни в еврозоната. Лошото е, че доста унизително се получи първоначалното решение да сме част от шенгенското пространство, но само по въздух и вода, като дори река Дунав не е включена в този режим. Еврочиновниците, явно са имали предвид само солената морска вода.
През пролетта се задават евроизбори и не се знае какъв ще е съставът на следващия европейски парламент и респективно на еврокомисията. На Запад нараства влиянието на популистките крайнолеви или крайнодесни партии, което крие големи рискове за нормалното функциониране на пазарната икономика в Евросъюза. Това се случва заради липсата на перспектива за обикновените хора.
Промяната на политическата ситуация в евроинституциите крие опасност България да бъде забравена и да си останем с половин Шенген и да се забави още повече приемането ни в еврозоната.
