Иван Гарелов, пред в. „Галерия“
Обществото толкова слабо се интересува от представяното като най-драматичното политическо събитие на годината, така наречената ротация в така наречената… не знам каква си… и на какво си…, когато щели да си разменят местата министрите от едните и другите, които са заедно в този непознат в природата управленски хибрид.
Това събитие вълнува само замесените в този фалшив спектакъл, все пак постове са това. Обществото е безразлично. Да си го правят, ако това лекува болната им съвест. В опита си да привлекат вниманието върху себе си и „историческото“ си събитие, опитаха да получат индулгенция от самия Вашингтон, като си направиха устата за аудиенция на високо равнище. Във Вашингтон си имат достатъчно грижи, за да играят в провинциално театро и отказаха всякакви срещи с напускащия премиер. Ами, да си ходи, като му е дошъл редът.
Но ето че възниква нова драма – тъпа, неразрешима, абсурдна, ненужна. Само ненужни и безполезни хора могат да го съчинят, да го изстрадат и натрапят на хората.
Ако ротацията е „място за място, досегашният премиер Денков не трябвало да се връща като министър на образованието, какъвто е бил преди да поеме премиерството, тъй като Мария Габриел е била министър на външните работи в досегашния кабинет. Следователно и Денков трябва да е министър на външните работи. Т.е. хората ли разменяме или постовете?
На килограм ли ги разменяме, или на асортимент? Господи, какви глупости!
На търговия ли сме се отдали или все пак искаме да имаме кабинет, в който всеки да тежи на поста си.
Не може Денков да иска да е външен министър, защото Габриел е била, без да се пита дори подходящ ли е. Ами, не е подходящ! При положение, че ГЕРБ има достатъчно опитни хора за външни министри.
За Денков във външната политика е достатъчно да си съгласен с всичко, което кажат началниците от НАТО и САЩ., да се снимаш с тях и да се усмихваш приятелски.
Впрочем и това се оказва трудно за него. Денков заминава за Израел в момент, когато общественото мнение е под силното въздействие от терористичния удар на „Хамас“. Затова той уверява Нетаняху, че го подкрепяме до пълното унищожение на „Хамас“. И нито дума за цивилното палестинско население, за което светът вече говори, има мощни манифестации по Западна Европа. Самият държавен секретар на САЩ Антъни Блинкен по същото време е в Израел и говори за правата на палестинците. Поне каква е линията на водещата страна сред нашите съюзници да беше научил Денков, преди да уверява когото и да било… А той смята, че е постъпил като правоверен изпълнител на стратегията на Вашингтон.
М-да, още по-лошото е, че по това време с него в Израел е и министърът на външните работи Мария Габриел! С какво е била заета?
И сега върви караницата. Човекът е убеден, че му се е паднало да бъде министър на външните работи. Бедна България! И това доживяхме
За да затвърди впечатлението колко далеч е Денков от важната роля да бъде творец и изразител на формираната българска външна политика, той отправи от Хага, където бе на посещение, следното потресаващо послание: „Аз не искам поста на външен министър като такъв. Това, което искам, е гласът на ПП-ДБ да бъде достатъчно силен, така че да се чува в чужбина“. Допълнителните разяснения, които Денков даде, още повече разкриха, че този човек си няма и понятие каква е мисията на един външен министър и каква е отговорността му да бъде изразител на националната кауза, а не на своята партия. Мария Габриел щяла да представя в чужбина възгледите само на ГЕРБ, затова трябвало и той да присъства, за да защити позициите на ПП-ДБ. По този начин българската група при срещи с чужди партньори ще бъде нещо като цирково шоу…
На тези анонси отговори Борисов: „Ако не искат Габриел да остане премиер и министър, ще предложим друг за външен министър“.
Тогава Лена Бориславова със самочувствието на един Распутин отсече категорично: „Ротацията ще бъде както е договорено“. И иронизира срещите на Борисов и Петков с Дилян Пеевски, като им придаде „любовен“ характер.
Пеевски отговори с хумор, но е факт, че той наистина има го-о-о-лямо сърце, щом е приятел с толкова противоречиви личности (По Иван Стамболов-Сула).
Атмосферата на споровете за ключовото министерство се оказа подходяща за Делян Пеевски отново да влезе в ролята си на президент в сянка. Моята хипотеза, че той се цели в президентското място не се приема като реалистична. Аз никъде не съм казал, че е реалистична, а само че той се стреми към тази длъжност и то с подходяща стратегия. Все пак вече никой не се хваща за протестните плакати, когато чуе името му.
Не мога да пренебрегна още едно важно събитие с международен характер, което развълнува и българската общественост. Става дума за интервюто на американския журналист Тъкър Карлсън с Путин. У нас специално определени кръгове се тресяха от нерви. Според тях интервюто трябвало да бъде забранено за показване в България. Излишни нерви – българското общество е достатъчно умерено и благоразумно, за да се повлияе радикално в една или друга посока от едно интервю. Освен това нямаше нужда да се излагат със забрани, достатъчно е по едно телефонно обаждане до шефовете на телевизиите. И трето – интервюто трае два часа. Ако то бе показано в целия си размер, щеше да отегчи публиката, защото ще им напомня времената, когато задължително излъчвахме у нас съветска телевизия.
И накрая – какво важно бе казано в това интервю? Путин, който бе избрал една спокойна поза, не каза нищо ново за шансовете за мирно решение на войната с Украйна. Неговата формула бе: „спрете даването на оръжие за украинците и тогава войната ще свърши за няколко седмици“. Т.е ние ще ги победим бързо и тогава те ще капитулират.
Обрат от фронта в Украйна не се очаква от това интервю.
Но в същото време едно много кратко изявление на американския президент Байдън относно близкоизточната драма показа категорично, че САЩ държат на позицията си за спиране на военните действия, за да бъдат решени хуманитарните проблеми. Той заяви ясно, че Израел е прехвърлил нормалните граници в ответния си удар.
Досега тези позиции, отнасящи се до създаването на две палестински държави, бяха изразявани от държавния секретар Антъни Блинкен при визитите му в региона, но срещаха публичен отпор от страна на израелския премиер Нетаняху. Сега Байдън подчерта, че няма да отстъпи от тези позиции. Ясно е какво му остава на Нетаняху да направи със своята политическа кариера. Аз лично очаквам, че няма да продължи дълго.
Любопитно е, че наши медии си правят оглушки, сякаш нищо не е казано. А в Израел започнаха протестни митинги против следваната политическа линия от премиера Нетаняху. Кой по-добре от тези хора знае цената на избора между мира и войната.
