Сребърна лъжичка за причастие на 1500 години откриха великотърновски археолози

Изключителна находка, дори за Византийския свят, откриха великотърновски археолози при разкопки на Богородичния манастир в местността Френкхисар под крепостта Царевец. Това е сребърна лъжичка за причастие от V-VI век, която дава нови сведения за появата на този тип църковна утвар в ранното християнство. Лъжичката на 1500 години е част от находките, намерени при последните разкопки в района, които за девета поредна година извършиха археолозите професор Хитко Вачев и Илиян Петракиев от Регионалния исторически музей във Велико Търново, съобщава БНР.

На хълма Царевец, в подградията и на съседния хълм Момина крепост в днешния Велико Търново е съществувал ранновизантийски град, за който се предполага, че е носел името Зикидева. Откритото досега при археологическите разкопки на Царевец, където е имало 4 базилики, свидетелства, че градът е напуснат организирано, заради варварските нашествия, като населението събира покъщнината си и се оттегля в Южна България. Петата ранно византийска базилика в Търново, но в извън укрепената територия, е в местността Френкхисар под Царевец. Става въпрос за Богородичен манастир, който девет археологически сезона се проучва от екипа на археолога професор Хитко Вачев.

Според проф. Вачев, сребърната лъжичка за миро от пети-шести век е изключително научно предизвикателство: „Имаме малко и инцидентно разкрита църковна утвар, свързана с богослужението в V-VI век. В колекцията на Ермитажа в Русия има няколко лъжички за причастия, които са с широка хронологична граница от IV до VII век. При сребърната лъжичка от Велико Търново любопитен факт е, че на гърба ѝ са изобразени две риби, които са символ на ранните християни. Базиликата в подножието на Царевец е функционирала от края на V до края на VI век, което е една доста прецизна допълнителна датировка за открития артефакт. За византийските лъжички за причастие се води огромен спор кога започват да придобиват съответната форма, като основно се застъпва тезата, че те се появяват в IX век, но се оказва, че лъжички с такава форма и символи имат далеч по-ранен произход“.

За деветте сезона на археологическа работа в местността Френкисар във Велико Търново археолозите са проучили 213 ранновизантийски и средновековни гроба от различните периоди, разказа археологът Илиян Петракиев: „Благодарение на това, че има детайлен антропологичен анализ на тези гробове, една доста добра и представителна извадка, имаме първични наблюдения и за здравния статус, и за начина на живот на различните поколения. Ранновизантийските скелети, които сме проучили до този момент, а те са 8 на брой, дават представа за по-грацилни хора, които не са участвали твърде активно в ежедневния живот, с по-слабо развита мускулатура. Погребаните през Средновековието издават по-кратка продължителност на живота, по-лоша хранителна диета и много повече заболявания, свързани с тежката физическа работа“.

Два интересни предмета от Средновековието, датирани от XII-XIII век, намериха Илиян Петракиев и проф. Хитко Вачев при последните разкопки в района на Богородичния манастир в подножието на Царевец. „За първи път откривам такъм тип предмет, става въпрос за костена свирка. Интересен е, тепърва ще правим анализ“, посочи Петракиев.

„Факт е, че музиката е присъствала, съдейки по стенописните изображения на в Хрельовата кула в Рилския манастир (която е от XIV век). Има нужда от допълнително проучване , но това, съдейки по отвора, е нещо подобно на кавал. Датировката на въпросната свирка е от края на XII, един XIII век“, допълни проф. Вачев.

„И един фрагмент на костен гребен, не можахме да открием другата част. Отново за първи път попадам на такава находка, не са толкова често срещани, особено в средновековни обекти“, поясни Петракиев.

Полевата консервация на Богородичния манастир в местността Френкхисар в подножието на Царевец е завършена на 90 % и на обекта са монтирани информационни табла, които представят най-важните находки и историята му, като по този начин е подготвен за посещения от туристи. Направено е и трайно покритие на разкритите архитектурни останки.