Най-малко гласуващите на избори са най-младите и противно на наложилите се представи пенсионерите и ромите все по-рядко се изправят пред урните. Това показва изследване на тема „Непредставителна демокрация – кои не са представени в българския парламент“. То е дело на трима млади изследователи, финансирано от фондация „Фридрих Еберт“ и направено въз основа на данни от шестте парламентарни избори между 2013 и 2021 г. от екзит-полове на агенция „Галъп Интернешънъл“ и НСИ, съобщава БНР.
Българската демокрация става все по-непредставителна заради все по-малко гласуващите на избори граждани, а намаляването на избирателната активност се превръща в трайна тенденция, твърдят изследователите – Петър Банков, Стефан Георгиев и Станислав Додов.
Според тяхното проучване непредставени в българския парламент са хората, които не гласуват, или са гласували, но предпочетените от тях формации не са преминали 4-процентовата бариера. Различни са причините най-младите и вече най-възрастните да не гласуват, обясни един от авторите на изследването Петър Банков:
Най-често отиват до урните активните хора, млади, с висше образование, живеещи в София, един вид една зараждаща се средна класа, която тепърва ще се развива, но дори и при нея наблюдаваме едно свиване в политическото участие, имайки предвид намаляващата избирателна активност, твърдят изследователите.
Качественият анализ на данните показа дълбоко възпроизводство на социално-икономическите неравенства в политически, се твърди в проучването.
„Има разминаване между очакванията на партиите и това, което хората очакват да им предложат. Фейсбук балоните изглеждат така – едните са морални, а другите – бедни. Може би партиите трябва да походят – в пенсионерски клубове и на дискотеки“, така социологът Мина Минева, коментира данните от него.
