Иван Гарелов, пред в. „Галерия“
Днес-утре и тази битка ще завърши. Димът на оръдията ще се смеси с утринната мъгла, ранените ще оближат росата по пресъхналите си устни, слънцето ще освети учудено долината на полесражението. Не, не съм нито Омир, нито Толстой, казвал съм го, за да описвам батални сцени. Пък и нашето сражение не прилича на нито едно друго в историята. Най-напред ние воюваме помежду си. Жертви сред воюващите няма. Жертвите са сред невинната публика. Жертвите са масови, по същество – цяла България.
Но какво по-точно се случи Какво събуди всички и те като озверели се нахвърлиха върху предварително определени цели. След първия ден на истерични закани замръкнахме изплашени какво ще се случи на следващия ден? Това последната битка ли ще бъде? Какво ще стане с нас, как ще живеем?
Началото беше едновременно много гръмко и доста неясно. Появи се в края на седмицата, това е предпочитан ход на опитните пиари, когато искат да пуснат някой компромат, защото в събота и неделя медиите са по-малко и са предварително готови, така че няма да има време и място за отговор на компромата. С огромни букви на първа страница се мъдри заглавие, че президентът Радев е зависим от сексуален компромат. С по-малко букви се твърди, че неговият съветник Копринков държал този компромат. На вътрешна страница продължават „разкритията :„Копринков правел тези снимки на интимни преживявания на Радев, който по това време е летец. Хм, че какъв компромат може да бъде един военен да има любовни преживявания. Обратното би било по-лошо. В България все още мъжът трябва да си е мъж. И хоп – с няколко думи се казва, че един от епизодите бил със сегашната съпруга на президента. Ега ти и компромата – имал е предбрачна връзка, какво от това? След ден – два разбрах какъв подъл номер е бил скрит в това „разкритие“. В атаката срещу президента неочаквано активно и злобно се включи и БСП. Главен говорител на тази атака се оказа г-н Свиленски, а той е бившият съпруг на сегашната съпруга на президента.
Ето кой е засегнат от този компромат, ето защо е толкова активен говорител на тази кампания! Това вече си е епизод от „ВИП БРАДЪРС“. Какви „таланти“ работят за управляващите, какви гадости измислят!
Първото „букетче“ от гадости за президента завършваше с повторение на едни по-стари публикации за финансови злоупотреби по адрес на съветника на президента Копринков. Каква е връзката с онези снимки не разбирам, освен че авторът на компромата е преписвал от дълго влачената история със снимките на Б. Б. и от неговото нощно шкафче.
На другия ден започна настъплението с всички налични сили (плюс ДПС), с всички скрити резерви (винаги готови интелектуалци), с наемници от броящите се за близки до Радев кръгове (Стефан Янев). Изумително е каква подготовка е била направена и се питам дали това е моментът, който са чакали?
Какво му е толкова на момента? Никой не отрича, че Десислава Атанасова е верен войник на Борисов и на ГЕРБ. Не точно войник, но боец. И всеки знае, че за конституционен съдия се иска още нещо – да имаш репутацията на човек с независимо мнение по критични теми, готов да защити националните интереси дори в противоречие с партийните, ако се наложи. Така или иначе, Радев не отиде на клетвата на Атанасова, което е само жест, демонстрация, но не и пречка.
Защо тогава избухна това въстание на управляващата върхушка?
Да са се заблудили, че понеже идва март, предстои обявяването на новата партия на Радев? Би трябвало да знаят, че няма готовност за такава проява. Тя би станала реалност само ако има някакво мащабно народно раздвижване – протести, митинги, стачки. А такова раздвижване може да бъде предизвикано много лесно, ако бъде направен опит за импийчмънт на президента, например. Тоест с тази акция срещу Радев, управляващите само можеха да му помогнат да увлече народните маси и да им развали така очакваната ротация.
Само фалшива опасност за ротацията ги накара да открият всичките си подготвени номера, само страхът да не я предизвикат ги накара да бият отбой!
И тогава Борисов влезе в ролята на мъдър, улегнал политик и побърза да успокои страстите. И като един пророк „откри „ЧЕ НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ АТАКУВАН ТАКА ЛЕСНО ПРЕЗИДЕНТЪТ, КОЙТО Е ИЗБРАН ОТ ЦЕЛИЯ НАРОД“.
Като че ли досега не знаеха, че президентът е избран и то повторно от целия народ. Ако толкова много им пречеше самата институция, можеха да опитат да променят конституцията, като се впише, че президентът се избира от Народното събрание. Тогава щяхме да сме настина парламентарна република, а сега сме парламентарна с избиран пряко от народа президент.
Да бяхте попрочели конституцията, бързаци, да бяхте поумували малко, а не сега да се спъвате дори в съня си.
А начело на бунта на властимащите отново „блесна“ с активност, енергия и полемична дарба самият Делян Пеевски, да се свети името му. Защо именно той пое тази битка с президента като своя лична грижа, дори му обяви нещо като политически дуел.
Още в началото на неговата персонална атака на върховете на държавната власт, която така впечатли всички в държавата, стигнах до извода, че той работи за своята главна цел – да стане президент един ден. И защо не – българин, водещ партията на българските турци, енергичен, успешен, млад, силен и с много, твърде много връзки в службите за сигурност на държавата. За какво му е, питаха колегите ми. Ами, за да не вземат този пост конкурентите от сглобката. Но тази длъжност не носи печалби? Има си ортак за другите постове.
След една наложила се пауза Делян Пеевски отново тръгна смело и самоуверено. Той си е в пълното право да се стреми към всеки пост в държавата. Може би сгреши като разкри цялото си влияние върху органите на сигурността и съдебните власти, като ги подканяше да покажат някакви сигнали против Радев, за които той знаел, че ги има. Май се опитаха да извадят нещо от старите вестникарски публикации… Кой ти обръща внимание на тези подробности.
Имам обаче едно лошо предчувствие. Някой се опитва да противопостави партията на българските турци на бъдещата патриотична партия „3-ти март“
