Петър КИЧАШКИ, пред в. „Галерия“
Един скандал тресе международните среди в последните няколко дни. Разузнаването на държавата Израел направи публични разкрития, че Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци, се оказва тежко инфилтрирана и преплетена с „Хамас“, Ислямски джихад и други терористични организации в Палестина. По данни на израелската държава поне 10 на сто от служителите на Агенцията са пряко ангажирани, тоест работещи и помагащи, с „Хамас“, докато общо към полоивината от наетите в структурата имат роднини или членове на семейството, които са част от „Хамас“.
Оказва се, че дори по време на кървавото вероломно нападение на „Хамас“ над Израел, което подпали наново конфликта в региона, е имало служители на въпросната Агенция на ООН. Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци е сериозна структура. С бюджет от близо милиард и половина долара и с над 30 000 служители, структурата се е превърнала в държава в държавата. Строи канализация, училища, поддържа пътна мрежа и въобще използва огромните си ресурси и човешки капацитет, за да навакса практическото отсъствие на държавност в Газа. След преврата, при който „Хамас“ взе властта в Газа, ситуацията значително се влоши. Но ООН, чрез въпросната си агенция, започна с толкова мащабна подкрепа, че на практика освободи ресурс и време на „Хамас“ да работи по военното си дело. „Хамас“ като управляваща формация в Газа трябва да се грижи за комуналните услуги, за сигурността, за образованието, за здравеопазването и прочие. Фактически обаче тези услуги са поети от Агенцията на ООН. Тя строи и поддържа болници и училища, тя ремонтира улици, тя копае канализация. При това положение „Хамас“ им казва „мерси“ и започна да строи тунели и военни укрепления.
Симбиозата е пълна. А не винаги е били така, разбира се. Агенцията е създадена в края на 40-те години като инструмент за подпомагане на палестинските бежанци, след създаването на държавата Израел. Благородната цел е изпълнявана дълги години съвсем съвестно. С времето обаче агенцията започва плавно да се разраства и разраства до мащабни пропорции. С увеличаването на дейността й се набъбват и апетитите на местните власти да контролират работата на агенцията. След преврата и пълното овладяване на Газа от страна на „Хамас“, ситуацията ескалира. Има редица данни за заплахи, включително с изпращане на бомби и стрелба по ръководството на агенцията, когато тя е имала желание да запази своя неутралитет. Натискът на „Хамас“ сработва и от доста години вече агенцията е изцяло под влиянието на групировката.
Срастването е до степен такава, че дори е обществена тайна в Газа, че „Хамас“ използват училищата, построени от ООН, за прикритие. Включително под централата на Агенцията в Газа има пропадания на паркинга, които очевидно са дело на прокопаването на тунели от страна на „Хамас“ под земята. „Хамас“ прави тунели и цели подземни бази под училища и болници. И после светът се чуди защо Израел призовава терористите да спрат да използват цивилни за щит – когато базата на терористите е под училище. Израелските военни не могат да обстрелват мястото, което кара „Хамас“ да се чувства безнаказан. И като за капак това се случва изцяло под прикритието на ООН. Остави друго, ама и служители на ООН буквално нарамват пушките и отиват да избиват цивилни в Израел. Да не говорим, че от години в училищата на агенцията в Газа се преподава откровен антисемитизъм. Всички сме наясно с едно – това е абсолютно недопустимо. Има нужда от подкрепа на международната общност в региона, в това няма спор, както добре каза израелският премиер Нетаняху. Но не може това да продължи да се случва чрез тази агенция. Най-малкото не и по този начин.
Същевремнно наблюдатели отбелязват, че ООН в Газа е твърде голям фактор, за да бъде оставен да изчезне. Без Агенцията там Газа ще се разпадне, буквално. „Хамас“ няма нито желанието, нито капацитета да управлява територията ефективно. Те се занимават с военно дело, не с канализация и училища. Това означава, че е трудно да видим как Агенцията на ООН ще изчезне от Газа в обозримо бъдеще. Лошото е, че дори и да се смени управата на ООН в региона, нищо не гарантира, че тези служители на ООН, които се противопоставят на „Хамас“ няма да бъдат отново изнудени да продължат да играят по свирката на групировката. За да се гарантира сигурността им ще трябва мироопазващ корпус, което става още по-опасно и може да довлече след себе си още един куп проблеми.
Така става, когато свободният свят финансира и подкрепя, пряко или косвено, авторитарни режими и групировки. Няма нито един пример в историята, когато свободния свят е подкрепил, преследвайки краткосрочните си цели, някакъв човеконенавистен режим и това после да не е рефлектирало с обратен знак след години. Само трябва да си припомним скандала Иран-контри например, при който САЩ въоръжи Иран, за да гарантира интересите си в Никарагуа. Още не можем да се отърсим от влиянието на Иран. А какво да кажем за талибаните, които свободния свят създаде, за да се бият срещу СССР, а в последствие се наложи Щатите да окупират Афганистан, който се превърна в развъдник на тероризъм. Примерите са десетки.
Всичко това иде да каже едно – свободният свят не бива да помага на авторитарния. Свободата и авторитаризма не се смесват, като водя и петрол са. Винаги, когато системата бъде форсирана, за да се постигне изкуствено сливане, това води до крах. Може да не е сега, може да не е утре, но крахът е неминуем. Свободата трябва да търси как да придърпа към себе си авторитаризма, а не да отива тя самата към него.
Въобще, ООН има нужда от реформа. Не може ООН да подкрепя терористи в Газа. Не може ООН да мишкува за ролята на Китай по време на пандемията. Не може Световната здравна организация да не смее да назове Тайван по име, защото само признаването, че такава държава съществува е повод да се разгневи китайският авторитаризъм. Това са абсурдни неща, които трябва да се променят. И ние, които сме част свободния, демократичния свят, ние имаме задължение не, ами направо призвание да не допускаме авторитаризмът и неговите метастази да хващат корен в нашите общества или институции. Длъжни сме да пазим свободата. Тя не е дадена даром.
