Анна Заркова, пред в. „Галерия“
Група репортери с микрофони и камери зъзнат в мразовитата утрин на 22 януари пред бариерата на главната дирекция на полицията. Причакват Елена Динева, съпругата на обвиняемия хазартен бос Васил Божков – предупредени са „неофициално“ от официалните източници, че тя е призована на разпит и са пратени да я снимат. Два дни по-рано същите медийни труженици са мобилизирани пак така спешно и берат студ с часове – този път, за да „хванат“ в кадър въоръжените до зъби ченгета, изсипали се пред домашния арест на разжалвания олигарх и извеждането му под стража – защо? – „заради убийството на Алексей Петров“.
Годината е 2024-та. Изглежда, че се връща на мода познатата от началото на века телевизионна борба с престъпността.
Наказателното преследване на шефа на величествения някога „Нове Холдинг“ ознаменува четвъртата си годишнина демонстративно, в духа на традициите, които някога (2010-2013) саркастично наричахме „МВР-пикчърс“.
Зрелищните обиски в сградата на улица „Московска“, където Васил Божков пребивава със затворническа гривна на крака, репортажите с привикването на жена му по дело с изтекла давност и показното му развеждане под конвой до полицейското и националното следствие съживиха спомени от времето на „ранния премиер Борисов“ – – когато той с „дясната си ръка Цветан Цветанов“ изпълняваше своето предизборното обещание „да накаже всички, които крадат от държавното“.
В крайна сметка нито един крадлив държавник не беше наказан, но пък три години в телевизиите гърмяха новини за „успехи в борбата с мафията“. „Цецо“ (както Бойко наричаше вътрешния си министър тогава) не само обикаляше студията, но и усилено се трудеше като наставник и продуцент на полицейски акции, които кръщаваше с ефектни имена – „Дедесарите“, „Дупетата“, „Октоподите“, „Недосегаемите“. Оператори на МВР придружаваха маскираните командоси по време на арестите и правеха филми, които се излъчваха на живо и на запис. Кинопродукцията пълнеше новинарските емисии с проснати по очи здравеняци, шкембелии, изненадани по бели гащи и проститутки, които пищят… Проблемът беше, че на екрана тия изпълнения се оказваха „ялови“ – съдът пускаше до 72 часа след тях почти всички лишени от свобода.
Спомняте ли си? Тогава знаете какви са резултатите от такава политиканска употреба на силите на реда – все едно дали е за пиар, за сплашване на опозицията или за рекет на бизнесмени от властови позиции. Те са винаги едни и същи – трагикомични. Празни папки откъм доказателства за вина, оправдателни присъди у нас и осъдителни за България в Страсбург. Чувство за безнаказаност у мафиотите, които всеки път се убеждават, че никой не може и не иска да ги накаже. И присмех към правоприлагащите институции. (Във Фейслук се шегуваха, че МВР издирвало спешно една бележка, скрита под изтривалка пред вратата на Божков, на която той написал: „Аз убих Алексей Петров, защото ме нервираше.“)
„По неотложност!“ Това не е просто реплика от тв спектакъла, наречен „Спешни следствени действия срещу Васил Божков – Черепа“. То е и правна формула, която позволява на полицията да обискира и задържа хора, когато бърза и няма време да иска разрешение от прокуратурата.
А защо е бързала толкова много полицията? – това е висящ въпрос в този случай.
Божков беше най-богатият българин, когато приятелството му с тогавашното правителството на ГЕРБ рухна изненадващо. Скоро след това той се превърна обвиняем за 20 престъпления сред които, че не е платил 700 млн. лв. такси за хазартния си бизнес, че е прал пари през колекцията си от антики и че е организирал група за убийства. Като беглец от правосъдието милиардерът се кри 3 години в Дубай, но се прибра миналата есен оттам. Оттогава е въдворен под ключ в дома си, който е нееднократно претърсван от властите. И се пита в задачата: каква е била „неотложната нужда“ да се тършува пак там? Ако обискът е бил толкова безотлагателен, че вътрешният министър не е успял да поиска за него прокурорска санкция, то как пиарите му са сколасали да поканят всички медии за отразяването му?
Две-три предположения витаят за това. Едното е, че ченгетата са изстреляни, за да заварят при Божков „интересни хора“, ангажирани за създаваната от него нова политическа формация. Другото е, че са им наредили да произведат такава „екшън новина на деня“, която да измести на заден план две други. Първата е за Конституционния съд и депутатката от ГЕРБ Атанасова, която парадоксално (!) ще тълкува там закони, гласувани под нейна команда. Втората е за гешефта на улица „Чаталджа“ с Кралицата на винетките и лидерите на „промяната“ Василев и Лорер. В „Чаталджагейт“, както сайтът „Бърд“ съобщи, лъсват не само сделки с луксозни апартаменти и лобистко законодателство (по примера на „Апартаментгейт“ с Цветанов), а и измама за милиони на американски гражданин, свързан с офшорка на Василев, който е финансов министър на България.
Взимайки повод от медийното мълчание за „чаталджагарите“ Борисов – лидерът на ГЕРБ, тържествено реабилитира Цветанов.
Изрази голямо съжаление, че го е изгонил заради корупционния скандал с покупката му на мезонет с асансьор до дивана в престижен квартал и закон по желание на продавача.
„Грешно тогава освободих Цветанов! Ако знаех, че вие ще неглижирате подобни неща, защо щях да причинявам това на партията си, да освободя дясната си ръка!“, обърна се към наобиколилите го журналистки Борисов, обвинявайки ги в двоен стандарт.
Дали след сърдечното му разкаяние двамата с Цецо са се срещнали и разцелували, те си знаят. Но е очебиен факт, че след него в медиите и МВР бе реставриран стилът на Цветанов – с характерното за него филмопроизводство на полицейска тематика.
Телевизиите удължиха значително рубриките си „Крими“. Топкриминалисти изместиха всичколози с редовно участие в публицистичните предавания. Вместо коментари за политика – екшъни, трилъри и хоръри за уважаемите зрители! В 8 сутринта гимназистка разказва напоително как я опипвал бивш затворник в такси. В 8,30 – епизод от сериала под заглавие „Болна амбиция за успял зет на майка-дипломат уби бащата на едното внуче“. Мейнстриймът задвижва съответни вълнения във Фейсбук. Те не стихват, възбудени след малко от изповед на педофил и репортаж за наритано кученце.
„Всичко това е симптоматично за обществото ни“, оправдава се тв водещ за предозирането на сюжети със сълзи и ужасии.
Излиза, че не е чак толкова „симптоматично“ това например, че прокуратурата угоди на всички управляващи партии като прекрати всички дела за клептоманията по високите етажи. Точка на „Хемусгейт“, „Барселонагейт“, „Чекмеджегейт“, „Божковгейт“. Сега „Чаталджагейт“ е наред за „кръглата папка“…
Блудствата били „по-продаваем продукт от съдебната реформа“, казва продуцент. Как не, след като в името на името на тази реформа най-гласовитите протестиращи срещу липсата на справедливост се сглобиха в управленска „некоалиция“ с тия срещу които протестираха.
„Разпитват клиентката ми за един договор за заем отпреди 15 години. Всичко е само за да се подържа огън, който няма да стопли нищо“ – с тия думи адвокат Людмил Рангелов, когото репортери „спипаха“ с жената на Божков в следствената служба, отбеляза възраждането на „МВР – пикчърс“.
Божков неведнъж заявява, че не е имал нито конфликти, нито общи бизнес интереси с Петров. Логично – единият е математик, ценител на антики и спец по хазарта, а другият беше каратист, бивш командос, таен и явен служител на ДАНС, преподавател по фирмена сигурност. Може и да има нещо нелогично, но не се е чуло да е разкрито от детективите.
Тъй или инак, показната екзекуция на Петров ще попълни сигурно списъка на онези над 200 неразкрити поръчкови убийства, 137 от тях в мандата на „епохалния“ главен секретар на МВР Борисов.
Бащата на детективския жанр сър Конан Дойл твърди, че от всяко престъпление винаги остават следи. Но невинаги остава някой, който има куража да ги намери – някой разследващ с чиста съвест, без политически амбиции и страхове. Половин година след като „един от политическите архитекти на сглобката, която ни управлява“ бе повален с куршуми на витошката пътека над кв. „Драгалевци“, такъв куражлия не се е намерил.
„Разследването не разполага нито с извършител, нито с поръчител“, признава Живков Коцев, „днешният Бойко на МВР“. Но инак работели по „всички версии“.
А накъде водят следите?
Прокуратурата гръмовно мълчи.
„А дали мотивите на убиеца не са политически?“ – пита репортерка в суматохата след кръвопролитието.
О! Що за въпрос? Да се пита такова нещо е грубо и неприлично! Тая питащата да не е путинистка?
Като изключим последните криминални новини (за кражба от клекшоп на цигари и онлайн търговия с фалшив мехлем за отслабване), в държавата всичко изглежда толкова мило! Даже арестуваните и арестуващите ги по-рано по корупционни дела си простиха, оттеглиха си взаимно съдебните искове, прегърнаха се и си обещаха вече да не се обиждат, като се наричат „мафия“ и „мутри“.
