Мика ЗАЙКОВА, пред в. „Галерия“
България не от вчера има сериозен проблем с инфлацията и това може да се окаже сериозна пречка за по-бързото ни приемане в еврозоната. У нас поскъпването на живота винаги е двойно по-високо отколкото във валутния съюз на ЕС. Причината е, че изпуснахме момента през миналата година да вземем драстични мерки срещу инфлацията. Тогава щеше да ни бъде по-лесно, защото имаше низходящ тренд на цените на енергоносителите и годината беше относително спокойна. Нямаше днешните проблеми с доставките на суровини, а също така все още светът не беше достигнал толкова високо ниво на деглобализация. Икономиката, макар и по инерция вървеше нагоре.
Обичаме да се оправдаваме, че външни фактори са в основата на инфлацията у нас, но този път единствено ние сме си виновни. Обратно на световните тенденции на поевтиняване на енергията у нас и токът и топлоенергията продължиха да си поскъпват, наистина бавно, но цените им не спадат. Вярно е, че към края на декември базисната инфлация се понижи до 4,7%. Тя обаче не отчита нито динамиката в конюнктурата на енергоносителите, нито при храните. Единствено наша си е вината, че в България в последните няколко години се регистрират огромни и все повече нарастващи разлики в цените на хранителните продукти на едро и на дребно. В случая не можем да хвърляме вината върху Европа или на световното положение.
През миналата година отново не успяхме поне да ограничим политическата корупция, нито да намалим влиянието на картелите, които са причината за високите цени на храните в търговията на дребно у нас. Причината е, че икономиката ни не се развива на пазарен принцип. Тя зависи от волята на картелите и политическата корупция. От друга страна, самият процес на приближаването ни към очакващата ни през 2024 г. нова криза, задълбочава големите дисбаланси. В същото време нарастват доходите на работещите в публичния сектор, но в тази сфера не се правят никакви реформи. Не може в малка страна, където икономиката се свива, да има 400 000 души в трудоспособна възраст, които да получават пари от държавния бюджет. Необходими са промени, които да засягат не само броя на заетите в публичната администрация, но и качеството. Време е подборът на кадри да става в зависимост от квалификацията и желанието им да работят здраво. Вместо това отново се правят партийни назначения.
Една от най-големите беди за страната е, че различните комисии, които трябва да регулират процесите в икономиката не се знае какво правят освен да взимат големи заплати. Те вместо да взимат мерки – спят. В резултат на нищо неправенето им цените на храните в магазина са в пъти по-високи, отколкото в складовете за търговия на едро. На ръководствата на тези регулатори отдавна са им изтекли мандатите и трябва да бъдат назначавани други. Както е тръгнало обаче това отново ще стане на партиен принцип, а не според качествата на кандидатите и мимикрията ще продължи и няма да се водят политики в интерес на обществото. Всяка власт търси послушковци, които да не пречат на корупцията.
В резултат почти 85% от българите разчитат само на парите от заплати и пенсии и нямат възможности да спестяват. Освен това с всеки изминал ден бедността се разраства – 3 от 4 домакинства не смогват с доходите си да покрият разходите си. В същото време именно продуктите от т. нар. малка потребителска кошница поскъпват най-бързо, а бедните пазаруват точно само тези най-необходими неща.
От друга страна през миналата година държавата не успя да засили публичните инвестиции, а парите за тази цел бяха раздадени „на калпак“ за енергийни субсидии. Въпросните предвидени средства за капиталови разходи са на практика „касичка“ на финансовите министри, за да може да се запълват дупките в хазната и да се повишават заплатите на назначените по партийна линия послушни чиновници. В крайна сметка подобни неща може да провалят по-ранното ни влизане в еврозоната, а то е много важно. Едно от предимствата на приемането на еврото е, че ще можем да теглим по-евтини заеми. В момента именно това е един от начините за закърпването на бюджета на държавата.
На фона на задаващата се криза управлението на държавата отново не е на необходимото ниво. Това крие рискове от появата на нови проблеми не само в икономиката, но и в цялото общество, което от своя страна не дава възможност за по-бърза реална интеграция в рамките на ЕС.
