Камелия Тодорова е родена на 21 февруари 1954-та и тази година навършва юбилейните 70 години. Неслучайно я наричат грандамата на българския джаз. Със своите 44 години присъствие на музикалната сцена и над 9 албума в различни стилове, тя умее да изненадва почитателите си. В периода от 1979 г. до 1983 г. Камелия Тодорова записва поредица от изключително успешни пиеси с Биг бенда на Българското национално радио, с диригент Вили Казасян. Ключов момент в кариерата й е участието ѝ на фестивала „Златният Орфей“ през 1980 г.- Тя печели голямата награда за изпълнител, както и специалното отличие на критиката. Певицата също така печели втора награда на конкурса за млади джаз певци в Люблин, Полша, през 1979 г., както и голямата награда на „Шлагерфестивал“ в Дрезден три години по-късно. Камелия Тодорова е първата българска певица подписала договор със западна компания – Virgin Records, Germany (като Кеми Тодоров). Компанията издава два нейни сингъла – „Bursting at the Seams“ (1985 г.) с продуцент Роджър Тейлър от „Queen“ и нейната версия на класическото парче на Арeта Франклин „Chain of Fools“ (1986 г.).
Звездата има успешна кариера и като актриса. Тя се снима във филмите „Търновска царица“, „Бон шанс, инспекторе“, „Прилив на нежност“, в епизоди на „Синята лампа“, „Козият рог“, участва в „Монолог за прасенцето“ с режисьор носителя на Златна палма за късометражен филм Слав Бакалов.
Съосновател е на най-големия международен джаз фестивал в България в Банско. Преподава в Нов български университет и е почетен гражданин на София.
От брака си с Майкъл Кунстман има две дъщери – Рейчъл-Лилия и Мириам-Ребека.
Интервю на Евелина Гечева, за в. „Галерия“
– В каква творческа кондиция започвате новата година, госпожо Тодорова, тя е и юбилейна за Вас?
– Аз съм вглъбена в себе си и в реализацията на моите проекти.
– Как ще празнувате – само с най-близките или ще планирате голямо парти?
– Ще посветя време на себе си. В момента, по-важна за мен е работата ми. След като постигна целите си, ще празнувам.
– Планирате турне с автобиографичния си спектакъл „Моят глас“, как върви подготовката? Има ли вече потвърдени градове, в които ще гостувате с този спектакъл?
– Засега има фиксирани представления в Бургас на 28.02.24 г. и в Плевен на 26.03.24 г. И предстоят други от месец май нататък.
– В него разкривате неща от личния си живот, като това, че сте осиновена. Кога и как научихте, че имате други родители?
– Да, разкривам тези и други случки и ги споделям с публиката, като я правя съпричастна на моите преживявания и обличам чувствата си в музика.
– Кое събитие от детските години пазите като най-скъп спомен?
– Трудно е да се каже. Много са спомените…
– Занимавали сте се с балет, художествена гимнастика и театър. Как стана така, че влечението към музиката надделя?
– Всъщност, чак когато попаднах в театъра разбрах, че имам гласови данни и започнах да се занимавам с гласа си. А що се отнася до музиката, моето семейство ме е възпитало да слушам всякаква музика. Но изборът – какви са моите предпочитания, го направих сама.
Снимка: ЛИЧЕН АРХИВ
– В киното имахте много силни роли, коя от тях ви е любима и не сте ли се изкушавали да се отдадете на това изкуство?
– Аз обичам всяка една своя роля, но и никога не съм спряла да мечтая за още такива. Но някак, след моето завръщане през 90-те години, хората не ме припознаваха като актриса. И колкото и да ми се искаше, кинотворците винаги ми казваха, че сценарий за мен няма. Това не ме спира да си мечтая и може би, един ден, някой ще ме забележи. Така реших да си напиша сценарий за моя музикален спектакъл ‘‘Моят глас‘‘. В него, освен певческите си качества, мога да покажа и актьорски такива.
– Кои български музиканти ви помогнаха да се формирате като изпълнител?
– О … те са много и от най-различни стилове. Започнах с преподавателите ми от консерваторията. Впоследствие, мисля че съм работила с всички професионални състави и соло изпълнители. С почти всички композитори и автори на музика имам песни и различни стилови проекти. Мисля, че всички познават имената на Марио Станчев, Симеон Щерев, Людмил Георгиев, Пепи Славов, Милчо Левиев, Александър Бразицов, Петър Ступел, Вили Казасян, Тончо Русев и др. От по-младото поколение са Живко Петров, Михаил Йосифов, Вили Стоянов, Ангел Заберски син, Веселин Веселинов – Еко, Димитър Семов, Юлиан Янев, Милен Кукушаров и много други. Няма да ни стигне мястото в страниците за да спомена всички.
– В какви отношения сте с Лили Иванова и Йорданка Христова, харесвате ли ги, контактувате ли с тях?
– С Лили се запознах много преди да пропея, тъй като бях в една компания с групите, които свиреха с нея през 70-те години. Тогава, аз нямах ни най-малка представа, че ще ставам певица. Но на Слънчев бряг, където летувах с родителите ми, се запознавах с повечето музиканти в казината и ресторантите – изпълнители като Борето Годжунов, Емил Димитров, Боян Иванов, Мария Нейкова и др. С тях поддържахме връзка. С Данчето се познавам от „Златния Орфей“ и съвместните ни концертни изяви.
– Джазът е специфична музикална територия, с какво ви привлече?
– Много се слушаше джаз вкъщи. Баща ми бе меломан и слушаше често тази музика, в началото по чуждите радио станции и в последствие започна да си колекционира плочи. Това се превърна в хоби за брат ми, а аз пропях. А пък майка ми, като бивша класическа певица, ме закърми с оперното изкуство и класическа музика, и мечтаеше аз да стана оперна певица. Но както казах, аз направих сама своя избор.
– Какво най-силно ви отблъскваше в социалистическа България, когато взехте решение да емигрирате зад Желязната завеса?
– Самият режим на диктатура, лишаването от свободата да пътуваш, да говориш свободно, както и забраните за контактуване с хора от „престъпния Запад“. Но не това беше поводът на моето излизане на Запад. Аз просто бях влюбена в Майкъл с който се запознах в България, който Държавна сигурност екстрадира и който аз реших да последвам и да споделя живота си с него.
– От брака си с Майкъл Кунстман имате две дъщери – къде живеят, с какво се занимават сега те?
– Дъщерите ми Рейчъл-Лилия и Мириам-Ребека никак не обичат да бъдат описвани в моите интервюта и аз ги разбирам и уважавам тяхното желание. И така, Рейчъл е композитор, актриса и певица. Тя живее и твори в България. Мириам е мениджър към музикална агенция в Берлин, Германия. И двете имат по една дъщеря и чудесни семейства.
– Имате и внучета, разкажете ни малко за тях.
– Две чудесни принцеси (тяхната мечта в тази възраст от ‘‘Замръзналото кралство‘‘). С тях аз се разтоварвам, като им угаждам на желанията и капризите им. Говорим си и пеем на техния специфичен и измислен език. Радвам им се на искреността, честността, наивността и чистотата, която се излъчва от погледите им.
– Има ли човек, когото смятате за мъжа на живота си?
– За мое съжаление не, но кой знае има още време!
– Повечето артистични натури имат богат емоционален живот, вие лесно ли се влюбвате?
– Зависи, принципно съм влюбчива натура, но много е важно с какво ще ме привлече обектът.
– Работата ви е свързвала с уникални личности като Стефан Данаилов, Любен Чаталов, Климент Денчев и други. Имахте ли романтични увлечения с тях?
– Още след снимките на „Козият рог“ се сближих с актьорите Тодор Колев, Марин Янев, Милен Пенев, Стефан Мавродиев, Катя Паскалева, и други, които останаха за дълго в моя приятелски кръг. Но как да кажа, имах принцип да не влизам в интимни взаимоотношения с колеги и още по-малко с женени такива. Но по време на снимачния процес влизаш в образ и се случва едно особено привличане с партньора ти, така че влюбването става неизбежно и особено когато е такава и ролята. Да, преживяхме кратък романс със Стефан Данаилов, но всичко бе докато траеха снимките. След това, отиваш към нов сценарий и се пренастройваш. В същото време, живееш със своя личен партньор и не е особено толерантно към него да залитнеш съвсем. Но се и случва!
– Животът ви е срещнал и с много звезди от световната музикална сцена. За кои от тях пазите скъп спомен?
– Всеки един от артистите, които съм срещала в живота си е оставил следа и скъпи за мен спомени. Сара Воун с която пях на „Панорамата“ на бившия „Японски хотел“. Също Жилбер Беко с който пях пред сцената в зала „Универсиада“, с червена роза в ръка и Таня Мария с която направихме джем сешън в „Камдън Таун“, Лондон. Срещала съм се с Джо Кокър и Тина Търнър, на „Оупън еър“ в Кьолн; с Фреди Меркюри на рожден ден в Мюнхен; Роджър Тейлър и записите на първия ми сингъл “Bursting at the seems” и купона в моя чест; още Джордж Майкъл Хот Чоклет, Дейвид Бауи и първият МТВ купон в Лондон през 80-те и още много други.
– В днешно време е популярен изразът „успяла жена“. Имате ли се за такава, доволна ли сте от професионалния си път?
– Не мисля. Много неща съм реализирала, но все още не съм достигнала до нивото към което се стремя. А може и да не го постигна?
– За кой момент от живота си можете да кажете, че е бил най-тежък?
– Завръщането ми в България бе най трудният момент от моя живот. И то не само за мен, но и за цялото ми семейство -децата ми, родителите ми. А и България през 1992 година не беше в разцвета си. Лошото е, че и сега не е по добре, но тогава хората имаха надежда и вярваха, че ще има промяна и ще настъпят по-добри времена.
– Плашат ли ви годините или гледате на тях като на натрупано богатство?
– Не, по-скоро това е натрупан опит, разум и рутина. Е… аз не винаги съм от най разумните и до ден днешен, но това е въпрос на характер. Понякога съм и малко лудичка и „неконтролируем снаряд“, но се харесвам такава.
– Как гледате на съвременните методи за млада визия – пластични операции, филъри, ботокс?
– Нямам нищо против една жена да отделя време за себе си, да кокетничи, да прибягва към козметични корекции, стига те да не са прекалени да не променят тотално натуралната й визия. Предпочитам естествената красота.
– Ако имаше машина на времето и можехте да се върнете назад, бихте ли променили нещо в своя живот?
– Не! Всичко което съм преживяла в живота ме е направило такава, каквато съм сега. А аз се харесвам и се радвам на всеки миг от предопределеното ми време на земята. Всяка възраст носи своя чар и човек трябва да я изживее!
Снимка: ЛИЧЕН АРХИВ
