Евгений Кънев е доктор по икономика, управляващ съдружник на инвестиционна консултантска компания. Бил е управляващ директор за Европа на американската компания Tello Corporation и директор Корпоративни финанси в KPMG България. Като инвестиционен консултант е ръководил голям брой проекти за сливания и придобивания, бизнес оценки и финансирания в Източна Европа и Ирландия. Има магистърска степен по бизнес администрация от Illinois State University (USA) и диплома по финанси и счетоводство на Асоциацията на сертифицираните експерт-счетоводители на Великобритания (ACCA). Специализирал е корпоративни финанси в Белгия, Великобритания и Германия. Автор е на книга за публично-частно партньорство и на над 200 статии по икономически и финансови теми.
Интервю на Васил НАНЧЕВ, за в. „Галерия“
– Г-н Кънев, според вас, колко време още ще управлява сглобката?
– Това ще зависи от няколко фактора. Първият е колко гладко ще минат кадровите промени в ръководствата на регулаторите. Малка е обаче вероятността да няма сглобка след ротацията на 6 март. Основните причини се крият в огромните проблеми в геополитическата обстановка. Не е малка вероятността този формат на управление да изкара повече от година. Вторият фактор ще бъде, доколко политиките, следвани от новия вече премиер след 6 март ни доближават до пълно членство в Шенген и еврозоната. Появят ли се проблеми за постигането на тези две цели е възможно сглобката да се разпадне още преди края на тази година.
– Имате предвид „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ да се оттеглят от тази формула.
– Дали това ще е причината е друга тема. Може например да стане дума за корупция или в случай на отказ на подкрепа на инициативите на „ПП-ДБ“ от страна на новия премиер. Поводи може да има всякакви, но основната причина за евентуален разпад на сглобката ще бъде или провал на интеграцията ни в Европа или някакви неприемливи стъпки в угода на Кремъл. Да не забравяме, че „ПП-ДБ“ се съгласиха на тази формула, като едно от главните с условия бе да се закрепи геополитическата ориентация на България и да се води ефективна борба с корупцията.
– Има ли опасност изборите за евродепутати през май да станат повод за разпад на сглобката?
– Съмнявам се, независимо, че у нас обикновено външнополитическия дебат се превръща във вътрешнополитически. В случая е важно какво ще решат от „ПП“ в кои фракции ще членуват техните депутати в европарламента. В момента, те по скоро, са свързани с Европейската либерална партия (АЛДЕ). Това обаче няма да стане причина за остро противоборство, както това стана на местните избори. Не очаквам евроизборите да дадат повод за промяна във формулата на управление.
– Кой спечели повече от тази „сглобка“ „ПП-ДБ“ или ГЕРБ и ДПС?
– Най-вече спечели България. Независимо как се интерпретира сглобката от избирателите на двете страни ползата беше за държавата, защото се придвижи напред в следване на геополитическите си приоритети, каквито в момента са Шенген и еврозоната. На евроизборите ще се разбере как избирателите оценяват различните части от сглобката. Това важи повече за „Продължаваме промяната“. При ГЕРБ начина на организация и гласуване е по-различен, отколкото при повечето нормални партии и при тях не очаквам да има отлив заради сглобката.
– В такъв случай, може ли да се каже, че партиите на статуквото печелят?
– Това предстои да го видим, защото пък от друга страна доста позитивни неща се случиха напоследък. Само социолозите сега могат кажат какви са точно настроенията на избирателите. Лично аз смятам, че няма голям отлив нито от „Продължаваме промяната“, нито от ГЕРБ. За отбелязване са позитивните очаквания на българите през новата година, което е показва, че те са малко или много доволни от управлението в страната.
– Има ли вероятност да се появи нова политическа сила, която да спечели голяма подкрепа сред избирателите?
– Не вярвам. Единствено около президентския кръг се готви алтернатива на БСП в лявото пространство и донякъде на „Възраждане“. Проруският наратив, който поддържа този кръг, подобен на други страни в ЕС като Унгария и Сърбия има вече своя максимум. Така ще се получи преразпределение на гласовете между БСП, „Възраждане“ и евентуалната нова формация. Възникне ли тя, то тя ще вземе избиратели именно от партиите на Нинова и Костадинов. Не очаквам да активизира вот на избиратели, които досега не са ходили до урните.
– Как ще коментирате патриотизма на българските патриоти под руско знаме?
– Именно това е един от българските парадокси – патриотизъм, облягащ се изцяло на миналото и на някаква имагинерна наша свързаност с Русия по линия на славянство, религия, обща кръв, което е абсолютна безсмислица. Предвид обаче на нивото на образованост и стереотипите наложени по време на социализма, този парадокс намира благодатна почва и той се поддържа непрекъснато и до ден днешен с хибридни атаки и фалшиви новини.
– Освен корупцията, фалшивите новини ли стават основен риск за демокрацията ни?
– Опасността идва от ниската културата на част от хората у нас, която аз наричам съветска. Нейните носители гледат на модернизацията на България и нейната интеграция в Европа като покоряване и завладяване от нашественици. Когато тази група бъде допълнително облъчена с фалшиви новини и хибридна пропаганда, тя става готова на радикални действия срещу демократичните завоевания в България. Това напомня много на комунизма и фашизма. Не вземем ли в краткосрочен план мерки срещу дезинформацията и ограничаване на руската инвазия на такива новини в България и в дългосрочен план не променим образованието, то някое следващо поколение у нас да допусне някой вожд да ни управлява, както за малко не стана с Радев сега.
– До края на годината ще стане ли факт пълното приемане в Шенген?
– Може би до края на годината – не, но от 1 януари е много възможно да се случи. Това ще зависи много от изборите в Австрия, които са през есента. В момента управляващите там се притесняват много от ръста на крайдясната партия, която е аналог на „Възраждане“ у нас. В тази страна има силно руско влияние, което го няма в Нидерландия, подкрепила вече приемането ни в Шенген. Тези фактори оказват влияние на решенията на Австрия спрямо България. За това не съм голям оптимист, че още през 2024-та ще сме изцяло в шенгенската зона.
– Според вас как през миналата година политическата нестабилност се отрази на икономиката ни?
– Две трети от икономиката ни работи за износ и се влияе повече от външни, отколкото от вътрешно-политически фактори. В енергетиката имаше спад на производството. В реализацията на българското зърното имаше някои проблеми, свързани с конкуренцията на вноса от Украйна, което от своя страна удари експорта на олио от България. Заради слабото външно търсене общо БВП за 2023-та има ръст от само 1,5-2%.
От друга страна политиката на правителството за вдигането на минималната заплата и на пенсиите засилва вътрешното търсене. То ще бъде основен мотор за икономиката ни и през настоящата година. В тази връзка е възможно за 2024-та да постигнем ръст на БВП от 3%. Друг фактор, който ни помага са все още много ниските лихви. Положителното е и липсата на партия, спъваща икономиката с доста интензивната си намеса чрез фаворизиране на определени играчи, както беше допреди няколко години. Това сега отразява добре на бизнеса. Приближаването ни към еврозоната ни вдига кредитния рейтинг и подобрява бизнес средата. Това очакване за нещо позитивно в близкото бъдеще, както навремето, когато влизахме в ЕС, отново е на дневен ред.
– Какви са положителните и отрицателните черти в бюджета за 2024-та?
– Най-забележителното е новата философия, прокарвана от финансовия министър, на увеличаване на доходите на най-бедните и уязвими слоеве в обществото, които зависят от обществото, особено на пенсионерите. Целта е да се свие голямата разлика в доходите между най-бедните и най-богатите, по който показател сме лидери в ЕС. Бедността сред много хора пречи на икономиката и увеличава смъртността.
От друга страна важното е как се финансират тези нови социални разходи. ДПС и ГЕРБ не се съгласиха да се върне 20% ДДС за ресторантьорите и освободиха евросубсидиите на земеделците и по този начин ще бъде натоварена финансово средната класа – най-вече IT-сектора, където беше увеличен осигурителния праг. Това е неправилна бюджетна политика.
– До края на годината ще се укроти ли инфлацията?
– Инфлацията у нас изцяло зависи от поскъпването на енергоносителите на международните пазари. Те, както и зърното поевтиняват и това ще помогне да се намали темпът на нарастването на цените в България. Тенденцията на инфлацията е низходяща.
– Коя е реалната дата за приемането ни в еврозоната – през 2025тяа или през 2026-та?
– Най-вероятната дата е началото на следващата година, като условието е правителствата у нас да имат политическата воля да реализират нужните реформи. Спадащата инфлация у нас дава шансове да влезем в еврозоната още догодина. Надеждата е, че дори да не покриваме с малко този критерии за приемането, то можем да разчитаме на някакъв компромис от финансовите министри на страните от валутния съюз.
