Иван Гарелов, пред в. „Галерия“
1993 г. – във времето на остри противопоставяния, когато хората бяха загубили не само чувството си за хумор, но и своята човечност, Валентин Пламенов с неговия вестник „Българан“ сякаш бе човек от други времена. Времена на файтони и соарета, на изтънчени господа и елегантни госпожици, на интелектуална ирония и европейска ерудиция. Всички обичаха този човек, той бе като добрия дух на София. Такива хора не живеят дълго. Те остават като легенда. Така и не разбрах защо ме покани за постоянен автор. Та аз бях в центъра на целия зверилник. Може би затова съм имал нужда от друго, по-свободно и весело преживяване. Когато си отиде от тоя свят, спря и неговият вестник.
Първия ми текст, който публикува, бе „Ще ни побъркат“. Това заглавие стана рубрика и за следващите ми текстове.
Ето го този първи текст:
ЩЕ НИ ПОБЪРКАТ
„В историята с президентските избори нашите политици отново показаха, че за своите партийни и лични интереси са готови да побъркат този народ.
Като вписаха в конституцията, че президентът се избира пряко, а не от парламента, те заложиха една мина под държавните институции. Сега никой не знае ние парламентарна република ли сме или президентска. Всеки може да твърди едно или друго и да е от части прав, което означава, че объркването е пълно.
Като решиха, че може да се кандидатира всеки, който събере няколко хиляди подписа, те дадоха път на всички полуидиоти, които на парламентарните избори спечелиха по 50-60 гласа, да се предложат и за президенти на тази нещастна страна. В резултат президентските избори се превърнаха в цирк, в парад на смахнати хора, като жури трябва да сме ние, нещастните зрители.
Като разрешиха на всички претенденти да говорят по телевизията по жребий, те ни принудиха да слушаме всички без изключение, ако искаме да чуем този, комуто симпатизираме, или никой, ако искаме все пак да запазим нервите си здрави. И всичко това ни се сервира по Коледа, когато всички сме вкъщи и искаме да гледаме телевизия. Това вече си е чист политически тероризъм.
Кой ще спечели, знаят всички, но защо тази победа трябва да бъде така принизена? Народът трябва да се учи на демокрация, казват политиците, но направиха всичко, за да обезценят, обезсмислят, окарикатурят първия ни свободен избор на президент. Ще стиснем зъби, но следващия път – не така!“
Така беше преди 30 години. Оттогава не спират нескопосаните опити да се подрие по всякакъв начин президентската власт, която сами сме утвърдили в конституцията с прекия избор на държавния глава.
Най-нескопосаният според мен е предложената конституционна промяна, засягаща правата на президента да назначава служебните кабинети. Ограниченията на президента в управлението на служебните кабинети водят до пълната власт на управляващите – да си избират сами служебните премиери и да ги налагат на президента, без да разпускат Народното събрание, през този междинен период, да ограничават служебния кабинет със специален закон. Защо да не се пръкне и един нов Закон за защита на нацията? Крайната цел е така наречената сглобка да се възпроизвежда непрекъснато. Всичко това, наречено „връщане на властта в парламента“, прави парламента излишен, безпредметен, след като няма обновяване на партиите. За какво е парламентът, ако в него партиите не се обновяват и подменят според народната воля? Това си е чиста парламентарна диктатура.
Обърнете внимание как известен и уважаван социолог обяснява какъв е политическият интерес на партиите от сглобката да не допускат никакво друго политическо развитие в страната. Този общ интерес е определен като „фундамент“ на коалицията /некоалицията, който може да надживее за дълго време и сегашния ротационен кабинет!
Елементите от общия политически интерес са следните:
- Нито една от управляващите формации не може да гарантира, че при едни избори няма да изгуби част от влиянието си.
- Нито една не може да гарантира, че ще може да намери други партньори извън сегашните.
- Няма по-изгоден съюзник извън сегашния, а именно ДПС.
- Няма никаква гаранция, че няма да се появи нов политически играч, който да разбърка статуквото. И т.н. все в този дух.
- Могат да настъпят и външнополитически промени след президентските избори в съюзника.
- Временните спорове са само заради евроизборите, но няма да нарушат общия интерес.
- Конституционният съд може да отхвърли някои от предложените промени в конституцията, засягащи служебните кабинети.
Много деликатни изрази, не мога да издържа на този език, но общият смисъл е ясен, нали?
По-опростено звучи определението на друг политически психолог: „Целта на сглобката е да оцелее от ден за ден, утре може да я няма“.
Но в тънките и не толкова изтънчени политически намеци и двусмислици потъва една проста, дори елементарна политическа логика. Ако за някого в политическата игра е съдбоносно важно да оцелее, като с цената на всичко ограничава или неутрализира всякакви възможности на другите политически играчи да им отнемат властта – КАКВО ОБЩО ИМА ТОВА С ДЕМОКРАЦИЯТА?
Такава може да бъде аргументацията само на едни превратаджии, които взимат насилствено властта, за да предотвратят някакво възможно политическо развитие, което според тях е вредно за страната.
Всеки преврат, всяко посегателство на демократичния ред се обосновава с някаква висша цел, с някакъв жизненоважен национален интерес!
Ето какво ще бъде прочетено в такъв случай по телевизията от представител на превратаджиите:
„Верни на патриотичния си дълг бойни части на българската армия са извършили преврат. Конституцията е суспендирана. Арестувани са министри и политически лидери. Други са под домашен арест.
Цялата власт преминава в ръцете на Комитет на националното спасение, съставен от патриотично настроени офицери. Мотивите за преврата –политическите партии водят страната към катастрофа. Демократичните институции са се превърнали в прикритие за грабителите на народното богатство. Отменят се предстоящите избори, защото след това в страната ще бъде установено господство на мафията. Военните ще се оттеглят от властта, след като страната премине през оздравителен процес и бъдат установени ред и законност“…
Да опростя тези абсурдни паралели между зовящи се демократични формации и потенциални „спасители на нацията:
- Никой не може да отъждествява себе си като единствен шанс за обществото.
- Нищо не може да оправдае предприемането на недемократични мерки под предлог за „демократични промени“.
- Окопаването във властта в „кръгова отбрана“ срещу всички останали води до самоизолация и заблудата, че си „неразбран“.
- Ако сте разбрали смисъла, продължете сами…
