Анна Заркова, пред в. „Галерия“
Призовани сме от парламента да бъдем в „историческо“ новогодишно настроение. Ако вие се чувствате както обикновено, то някой депутат би казал, че сте пропуснали тържествената новина за „шестата поправка на демократичната Конституция на България“. Така ли е? Чуйте тогава. Тя бе нанесена в Народното събрание навръх Рождественските празници. Правосъдният министър й удари червения восъчен държавен печат и я обнародва като коледен подарък за нас (гражданите, народа, избирателите или както още ни наричат според обстоятелствата). Откъм властта се чу, че сме „неблагодарни“, но пък социологията от навечерието на 2024-та показа, че „българите се чувстват по-добре и очакват новата година с по-голяма увереност“.
Упражнението по конституционно право приключи. Ще има ли скъсани?
Този интересен въпрос бе публикуван на Фейсбук страницата „Правна лудост“ и споделен от голяма група юристи след „историческия“ предколеден ден – този, в който 165 депутати станаха прави и аплодираха поправения Основен закон, току-що изгласуван от тях на юруш. Отговорите на правната общност бяха почти еднакви по смисъл, цитирам един: „Ще влачат дълго този изпит, Делян Пеевски изпитва“.
Защо точно Пеевски? – вероятно заради широко разпространеното мнение, че „коледната Конституция долетя на неговите криле“*.
„Много съм доволен от успеха“, заяви шефът на парламентарната група на ДПС пред скупчилите се при него репортери. Като „феномен на българската политика“ (по думите на Доган) и като неформален лидер на управляващата (не)коалиция, който държи и ключа, и знамето на конституционното мнозинство, той постави символично своя автограф на коригирания кардинален нормативен акт – без значение, че съпредседателят на ДБ Христо Иванов от години рекламира някои нанесените корекции в раздела „Съдебна власт“.
Четирийсетина дни преди да се поздрави с този успех г-н Пеевски изрече в кулоарите нещо по-разбираемо за неизкушените от правото, а именно: „Най-хубавото предстои!“.
Неговото предсказание, както се подразбра, се отнасяше до бъдещи събития в Народното събрание, а оттам и в цялата страна. Анализатори допускат (шеговито или не), че и на него се дължи бодрият оптимизъм, който се прояви изненадващо в социологическо проучване от края на 2003 г. То показа, че за първи път от години 1/2 от българите вярват в бъдещето, а 2/3 са направо щастливи.
Без майтап. Случилото се от последните парламентарни избори до днес потвърди, че Пеевски не е политик, който греши. Каквото е рекъл, все се е случило. Дори и да е изглеждало толкова невъзможно, колкото е това – да се строят най-върлите партийни врагове рамо до рамо под лозунг „Сглобка за конституционен ремонт“, след което да чукнат тук-там правната конструкция на държавата и да я вкарат в сила светкавично.
Предизвестието за „най-хубавото“, което несъмнено включваше и бързите конституционни промени, бе официално потвърдено от техния инициатор Иванов – той обяви, че с тях става възможно „институционалното разграждане на корупционния модел“.
Разбира се, на г-н Иванов не може много да му се вярва – не и след като се случи точно обратното на предизборното му обещание да не се съюзява „никога с ГЕРБ и ДПС“, които са „корупционери, задкулисие, мафия “. Но пък не е зле да се допусне, че дадената му дума този път ще важи. Защо пък не? Витаят слухове, че с помощта на глобалния закон „Магнитски“ ставали чудеса. Ударени или заплашени с него се преобразявали – от опоненти се превръщали в партньори, от потенциални арестанти – в радетели на законността, от подлежащи на изчегъртване мутри – в законодатели срещу корупцията и престъпността.
И това не е краят на промяната, а напротив. „Ние ще трябва да променим и устройствените, и процесуалните закони“”, предизвести г-н Иванов. Под „ние“ той разбира себе си, съпартийците си от ДБ и всички от сглобката ПП-ДБ+ГЕРБ+ДПС (включително спряганите от него по-рано „задкулисни играчи, които сега са на първия ред в парламента).
Проблемът е, че предизвестието за задружното законотворчество (забравете за „модела“) предизвика в юридическите среди притеснение, ако не и възмущение. Още преди Рождество се чуха по телевизията и радиото гласовете на учени по право, които общо взето призовават: „Недай Боже, правната лудост да продължава!“.
Кои лудости в правото ги притесняват? Всички тези, заради които президентът ще дадe на Конституционния съд коледната Конституция. Някои от тях смущават и опозицията, а и самият правосъден министър Славов, който преди това (парадоксално) с голяма гордост ги подпечата.
Ето как се коментира „законодателната дързост и безразсъдност“ на (не)коалицията от авторитети в правната наука.
„Промяната на Конституцията е последното, от което България имаше нужда. Това ударно променяне на основен закон е абсолютен порок. Такова нещо цивилизованият свят не познава!Аз съм омерзен от начина, по който се законодателства у нас! Особено съм притеснен от промяната, позволяваща хора с двойно гражданство да се избират на държавни постове, така могат чужди интереси да се наложат на нашата политическа сцена. Изключително порочни са и промените, свързани с новоучредения Прокурорски съвет. Тежестта на политическата квота в него предполага политизиране на прокуратурата и изначално отнема възможността за безпристрастни решения“, посочи проф. Огнян Герджиков.
По-рано прозвуча предупреждението, че разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) на два съвета (прокурорски и съдийски) е от компетенцията само на Велико народно събрание, защото „представлява изменение в устройството на държавната власт“ – каквото е и грубото орязване на правомощията на държавния глава.
Но и това, и другите „превантивни професорски мнения“ се взеха предвид от парламентаристите колкото шума от падаща снежинка…
„Ние сме в една голяма лъжа. Онези, които искаха да вкарват Борисов в затвора, сега разчитат на неговите гласове, за да правят съдебна реформа. Онези, които твърдяха, че на Пеевски не бива да се разрешава да влиза в парламента, защото е санкциониран от велика държава, кълват трохички от ръката му. Очакванията, че ще се получи голям отскок на съдебната система са напразни“, отбеляза проф. Даниел Вълчев.
„Нищо чудно да дойде момент, в който народните представители дълбоко да съжаляват за това, което извършиха за седмица. След като може да бъдете министър с двойно гражданство, защо да не може да бъдете такъв магистрат или шеф на БНБ, на ДАНС, на разузнаването? Не може едни да са по-равни от другите, като във „Фермата на животните“ на Оруел. Над 10 закона изискват кадрите в администрацията, прокурорите и съдиите да бъдат български граждани. Те могат да бъдат атакувани като противоконституционни.“ Така проф. Пламен Киров обясни някои от бъркотиите, сътворени от 165-те. А те не са една и две.
Недомислиците може да блокират управлението на съдебната власт, алармираха оттам. Договори за обществени поръчки за 70 млн. лв.за информационната система на съдилищата и за реновиране на съдебни сгради ще останат непарафирани, няма как да се платят текущите, няма кой да подпише за застраховката на магистратите и за заплатите в новите съвети. През 2004-та, както изглежда, правосъдието ще е на фотосинтеза.
А нововъведението, наречено „непрекъсваемост на парламента“? То обяснимо ще повиши недоверието в избирателния процес. Откъде накъде депутати с оставки ще правят избори в компрометираното Народно събрание, вместо да си ходят и народът да прати други на тяхно място?
Инициаторите на спорните нормативни иновации обаче нямат „никакви притеснения“, че те ще паднат в Конституционния съд. Странно. Да не би новите конституционни съдии, които спешно ще бъдат избрани, да са самите те или от послушници на техните партии, та да се знае кое как ще решат?
Тъй или инак, по-по-най хубавото със сигурност предстои за управляващите. Какво е то? Познахте – назначението на „свои хора“ в регулаторите и съдебната власт. Ще попълнят с правоверни кадри Инспектората на ВСС и двата съвета. И за главен прокурор ще сложат „сгоден човек“. И шефът на административния съд ще да е „политически правилен“. Отделно 16 регулатора са с изтекъл мандат, 80 „подходящи“ ще идат там („един за теб, един за мен“ по квоти, да.) Не е ли прекрасно?
(А още по-прекрасно е, че ние се надяваме все пак и независими, и честни професионалисти да се озоват някак си в кадровата банка).
Невъзвратима ли е очебийната загуба на демократичните рефлекси в българското законодателство? Не или да? До края на 2024 г. това ще е ясно.
* Перифраза на политолога Петър Чолаков
