Петър Кичашки, пред в. „Галерия“
Доналд Тръмп е изключително жилав човек. Устойчив, но и гъвкав, постоянен, но и непредвидим. Неговото политическо битие е белязано от постоянното, хроничното състояние на война, което либералните елити водят срещу нюйоркския милиардер. Никой никога в историята на човечеството не е бил подлаган на такава абсурдна по мащабите си и невъобразима по ожесточеността си война.
От момента, в който Тръмп слезе от ексалатора в „Тръмп Тауър“ в сърцето на Манхатън, не е минал и ден без либералните елити да воюват безскрупулно срещу него. Последната фаза е юридическата война срещу президента, чиято единствена задача е да го дисквалифицира служебно от участие в насрочените за догодина президентски избори. Но преди да стигнем до тази поредна порция от атаките срещу Тръмп, нека направим един кратък очерк на безогледните нападки срещу него. Списъкът не е изчерпателен – няма да ни стигнат няколко пълни броя на вестника, за да ги опишем изцяло.
След като Тръмп обяви, че ще се кандидатира за президент на изборите през 2016 г., започна кресчендото по негов адрес. Първо, либералите и тогавашният естаблишмънт в Републиканската партия абсолютно не го взеха насериозно. Решиха, че това е екстравагантна приумица на поредния скучаещ милиардер. Започнаха да го осмиват и да му се подиграват. Либералните елити считаха поредната издънка на рода Буш – бившия губернатор на Флорида Джеб Буш – за потенциален победител в първичните избори на републиканците. Други обичани от либералните медии фигури бяха бившият губернатор на Охайо Джон Кейсич, както и сенаторът от Флорида Марко Рубио. Разбира се, нито един от тях не успя да реализира нищо съществено. Тръмп мина през тях като парен влак, въобще нямаше състезание във въпросните първични избори. Въпреки цялата пропаганда срещу бъдещия президент, която му се подиграваше, но и го нападаше, че бил расист, ксенофоб и не знам си какво още.
След като Тръмп лесно си осигури кандидатурата за общите избори, либералите се подхилваха ехидно. За тях кандидатурата на Демократическата партия в лицето на Хилъри Клинтън беше сигурен победител. Служебно назначен от елитите президент. Считаха, че няма никакъв шанс страната да избере здравомислещите предложения на Тръмп. Дотам стигнаха елитите, че дори говореха как било „нейн ред“, как Овалният кабинет й се „полагал“ едва ли не по право. С развитието на кампанията говорещите глави започнаха да се притесняват все по-видимо, защото подкрепата за Тръмп очевидно беше френетична. С подценяването на бъдещия президент те загубиха изборите. Да, опитаха се да му спретнат „руски скандал“ като кампанията на Клинтън (което се доказа в последствие) се оказа, че играе мръсно и фабрикува „доказателства“ за някакво руско вмешателство в подкрепа на Тръмп. Атаките срещу него не спираха през цялата кампания – едновременно не го взимаха насериозно, атакуваха го безжалостно и се готвеха да продължат да управляват чрез Клинтън, след като осем години управляваха чрез Обама.
Да, ама не, както казваше Петко Бочаров. Въпреки цялата социологическа, медийна, пропагандна и всякаква друга война, която елитите водеха срещу Тръмп, той взе, че спечели. Не просто спечели, а направо изпрати мераците на Хилъри Клинтън в миманса и приключи скоропостижно нейната политическа кариера. Но и не само нейната. След победата на изборите Тръмп се зае плавно, но категорично да прочиства къщичката на републиканците от зловредни либерални влияния. Отровната амалгама между Демократическата партия и Републиканската партия, която резонираше в практически липса на съществени външнополитически разлики между двете партии, беше приключена. Основните лица и говорители на републиканците поетапно бяха проектирани по образа и подобието на Тръмп. Днес, близо осем години след победата на изборите, Републиканската партия е изцяло про-Тръмп. Всички токсични либерални вълци в републикански агнешки кожи бяха извадени от играта. Тръмп изправи американската икономика на крака, въведе редица митнически и други икономически ограничения към Китай, започна да ограничава ролята на САЩ в НАТО и бе първият американски президент от десетилетия, който не е започвал нова война.
След като го подцениха за общите избори през 2016 г., либералните елити се заклеха никога повече да не допуснат тази грешка. Започнаха интензивно да водят гореща война срещу президента. Първо беше измамата „Русия, Русия, Русия“, породена от фалшифициран доклад на близък до кампанията на Клинтън активист. След като видяха, че това няма да покълне и няма да излезе нищо от него, либералите стартираха първата процедура по импийчмънт на Тръмп. Поводът – президентът бил оказал дипломатически натиск над Украйна, за да проведе Киев разследване на връзките на Джо Байдън в страната. Впрочем, към днешна дата е ясно, че синът на Джо Байдън – Хънтър Байдън – е бил (без никаква доказана експертиза освен фактът, че носи името на баща си) в управата на украинска компания и в това си качество е прибирал милиони. Този импийчмънт се провали, разбира се, но това не попречи на медиите с месеци да говорят как Тръмп е използвал неправилно политическата си власт, за да атакува Байдън. Междувременно атаките неспираха по нито един фронт – Тръмп си криел данъчната декларация и бил много „по-беден“, отколкото се представял. Впоследствие декларацията му бе публикувана и никой от критиците му не можа да намери нещо нередно.
Бивша порнозвезда го атакува, че й бил давал пари да си мълчи, че е преспала с него. И други, и други, и други. Чак се стигна дотам, че в края на мандата му отново стартираха процедура по импийчмънт, правейки Тръмп единствения президент в историята с две такива процедури в мандата си. Този път поводът беше „опитът за преврат“, както го брандираха елитите, на 6 януари.
Разбира се, това също се оказа поредната глупост, но днес те продължават да го ползват, за да опитват да дисквалифицират Тръмп от участие на следващите избори. Считаха, погрешно, че след като му взеха изборите през 2020 г. (тогава заради ковид се проведе най-масовото гласуване по пощата, което в последствие се оказа и най-масовото гласуване на мъртви души в историята на Щатите), той ще се откаже от играта. Да, ама отново не. Тръмп не просто не се отказа, но и сега е абсолютен фаворит за номинацията на републиканците. Затова либералните елити започнаха да фабрикуват обвинение след обвинение – направиха рейд на ФБР в резиденцията му във Флорида, измислиха си, че бил държал класифицирана информация там. Обвиниха го за вмешателство в изборния процес в Джорджия, в Ню Йорк му повдигнаха обвинения за измами, а наскоро щатския съд в Колорадо дори забрани Тръмп да е на бюлетината за първичните избори на републиканците, защото бил „провокирал опит за преврат“. Абсурдност, до абсурдността, но целта е ясна – демократите и медиите им ще използват цялата си власт, за да спрат Тръмп служебно от участие в изборите. Засега няма изгледи да им се получи обаче, защото специално изваждането от бюлетините е очевиден юридически нонсенс, който Върховният съд (доминиран от избрани от републиканците съдии) неминуемо ще отмени. Но това не означава, че елитите ще спрат войната си срещу Тръмп. Едно е сигурно – битката продължава и фактът, че елитите са толкова агресивни значи само едно. Спокойно може да се окаже, че Доналд Тръмп ще спечели предстоящите президентски избори.
