Иван Гарелов, пред в. „Галерия“
Гледах много интересния разговор между Асен Генов и Кристиян Шкварек за либерализма и консерватизма. Не вярвах, че се разбират, защото консерватизма в полското мислене на Кристиян е нещо различно от нашите понятия, както и балканския вариант на либерализма се отличава от западноевропейското тълкуване. Много хубаво си разговаряха и си мислех колко е добре да се разговаря по-често на такива теми, защото ние сме се отдалечили безвъзвратно от идейната мотивация на действията си. Отдавна тези понятия ни служат само за украшение, а мотивацията на хранещите се с политика е алчността за власт и всичко, което тя носи. Затова разделението у нас е между все по-обогатяващите се „баровци“ от синьочервен произход и „селяци“ на които им се подиграват, ако си пеят песните по горските поляни и издигат знамето си. Два свята, които си стават все по-чужди.
Затова политическата криза не ни е отминала, само временно се правим, че не я забелязваме. Самата формула на „сглобката“ е замислена така, че да изтрива идеологическите и политически граници между партиите, които управляват. Ценностите, които изповядват, стават излишни. По този начин се обезсмисля самото съществуване на партиите. Те имат вече еднакви цели и предначертан път. Цялата архитектура на партийната система е без основи.
Демокрацията е вече епизод, на който се радвахме за кратко.
Това е обяснението за скандалните опити за издигане на високи властови позиции на личности, които са много далеч от всякакви идеи и помисли да правят добро за другите хора. Захвърлени са дори преструвките за някаква евроатлантическа ориентация на кандидатите. Покрай заболяването на патриарх Неофит, Господ здраве за му дава, се заговори кой от владиците би го заместил, ако се случи най-лошото. И веднага на преден план изплува името на пловдивския владика Николай. Неговият глас се издига над всички в откритото публично лансиране на московските позиции по църковните и всякакви политически въпроси. И досега нито църковните, нито държавните институции не реагират на неговите предизвикателства. Той има негласната подкрепа не само на местните архонти, но и директно в политическите върхове. Неотдавна по повод празника на Съединението той произнесе скандална мракобесническа реч идваща сякаш от мрачното Средновековие.
Той заклейми училите на Запад млади българи, че са „попили“ „западните ценности“, определяни като „презрение към родното, неуважение към Родината, краен индивидуализъм, материализъм, егоизъм.“ И на всичкото отгоре „готовност да наложат наученото с методите на Инквизицията“. За да не стане грешка, уточнява, че „ Инквизицията е институция на Западната църква, а не на Православната“.
В словото на митрополит Николай, който не крие амбициите си да стане патриарх на Българската православна църква, има обилни хвалебствия по адрес на една от политическите партии и нейния лидер. Не е моя работа да коментирам тези чисто политически тези, но върховните църковни власти не могат да си затварят очите за бруталното нарушаване на Закона за вероизповеданията, в който се казва че“ религиозните общности и институции, както и верските убеждения, не могат да се използват за политически цели. “
Обърнете внимание, митрополит Николай, заклеймява младите българи, учили на Запад, че изявили своите позиции и искания за по-добро управление на държавата, в която искат да живеят. И хвърля кал върху западната култура, „жертва“, на която ставали българските деца.
И в най-мрачните периоди на българската история младите българи, учили в чужбина, събуждат волята на народа ни за борба за по-добро бъдеще.
Още преди две години написах поредния си коментар, че сме стигнали дъното в развитието на българския футбол. И че както във всяка друга сфера, когато нещата вървят катастрофално, този който е начело, си подава оставката. Така постъпват цивилизованите хора. Нашите не реагираха. После написа още веднъж „Боби, отиди си с добро, докато все още пазим спомена за бляскавото ти футболно минало. После ще е късно“.
Е, стигна се до оставка. Макар че трябваше да стане нещо като малка революция, да има бити и ранени хора.
Междувременно се беше появила „великолепната тройка“ на Димитър Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров, която открито посочи кой е виновник и поиска да вземе властта в БФС, за да поведе футбола по вярната посока. Мотаха ги, оплетоха ги в апаратните си номера, но не ги допуснаха. Сега вече пътят е открит и би радвал тези тримата, които са не само отлични футболисти, но имат поглед върху политиката на английския футбол, имат знания, опит, култура и би следвало да успеят.
Какви наивници сме отново. Държавата, която досега не се намесваше за добро, сега изведнъж предяви апетит към този пост, който вероятно носи и някакви финансови изгоди, но преди всичко може да манипулира н вътрешното първенство. Заговори се, че за председател може да бъде избран министърът на спорта при ГЕРБ. Ами Бербатов? Ами той нали навремето се отказа да играе за националния отбор. Феновете са му обидени. Но той тогава не беше във форма, имаше проблеми с Фергюсън? А нали са тримата – ще си дават смелост. Започнаха да намесват и други имена на бивши играчи от отбора но Боби…. Не отстъпват.
Тогова си спомних какво ми каза веднъж Ориана Фалачи, великата италианска журналистка: “След падането на една хунта, на власт не идват тези, които са се борили против хунтата, а някакви по-умерени…“
Спомних си още нещо, което казах по повод на сблъсъците с полицията: “Този сблъсък ми приличаше по-скоро на репетиция“.
Пред мен е един немалък списък на свободни длъжности с голямо значение за обществените интереси:
След като в предизборната битка двата кандидати за кмет на София страхливо се измъкваха да не дебатират с превъзхождащата ги Ваня Григорова, сега не могат да се разберат за председател на СОС.
Не се разбраха предварително и сега избраното от тях ръководство на НЗОК трябва да си подаде оставката, за да го изберат наново?!
А в МВР? Пълна парализа в такъв отговорен момент.
А телевизиите – bTV търси заместник на Хекимян, Цитиридис си отива – изборът на заместник може да определи бъдещето на цялата телевизия. А някакви началници щели до напуснат телевизията, в която работят сега, за да отидат там, където са работили по-рано, ако междувременно не ги поканят в трета. Нещо се обърках…
Представяте ли си какво им е на тези, които решават всичките тези назначения. Защото с тях се занимават едни и същи хора…
Само за г-н Пеевски не се притеснявам. Той има богат избор.
