На 100-годишна възраст почина Хенри Кисинджър, той често е описван като един от най-влиятелните американски дипломати и държавници
Хенри Кисинджър е роден на 27 май 1923 г. във Фърт, Германия. Името му се превърна в синоним на глобалната дипломация, а кариерата му обхваща период на големи международни промени и предизвикателства.
Ранните години от животът му преминават през Втората световна война и нацисткото преследване на евреите. Той се премества със семейството си в Съединените щати през 1938 г., където започва висшето си образование в Харвард. Неговата интелектуална находчивост и аналитичен подход бързо го отличават като обещаващ млад специалист в областта на международните отношения. Първата значителна стъпка в кариерата му е когато става съветник по националната сигурност при президента Ричард Никсън през 1969 г. По време на мандата си Кисинджър играе ключова роля в оформянето на американската външна политика по време на Студената война. Способността му да взема трудни решения и да води дипломатически преговори го отвежда до ключови моменти, включително да ръководи политиката на разведряване на отношенията между САЩ и Съветския съюз.
Един от най-известните моменти в кариерата на Кисинджър е подписването на споразумението за контрол над въоръженията САЛТ 1 през 1972 г., което е опит да се намали ядреното напрежение между двете суперсили. Ролята му в мирните преговори във Виетнам и подписването на Парижкото споразумение през 1973 г. също оставя дълбока следа в международните отношения.
Нобеловата награда за мир, която Кисинджър получава през 1973 г., е като признание за усилията му за постигане на споразумения и намаляване на военните конфликти. Присъждането на наградата именно на него е критикувано за военни операции, предшестващи дипломатическите му постижения, като бомбардировките на Камбоджа по време на войната във Виетнам.
След престоя си в Белия дом Кисинджър продължава кариерата си на дипломат, като служи като държавен секретар при президента Джералд Форд. Неговата роля в постигането на споразумение между Израел и Египет (Споразуменията от Кемп Дейвид) през 1978 г. допълнително задълбочава репутацията му на преговарящ за постигане на мир.
В неотдавнашно интервю Кисинджър заяви, че войната в Украйна е причинена от Запада, който настоява страната да бъде приета в НАТО. Въпреки това той подкрепя решението за въоръжаване на Украйна и смяташе, че тя трябва да отстъпи Крим, като нужна стъпка за края на войната. Тези негови изказвания предизвикаха критики от украинска страна и той дори беше включен в списък „за врагове“ на Украйна на организацията „Миротворец“.
Постиженията на Кисинджър са осеяни с много противоречия. Критиците го обвиняват, че подкрепя диктаторски режими, за да запази американските интереси, докато други поставят под съмнение етичните аспекти на външнополитическите му действия. Въпреки противоречията, Хенри Кисинджър остава важна фигура в световната дипломация, чиито решения и постижения оформиха международната сцена в ключови моменти.
