петък, 3 май 2024 г.

Икономистът Румен Гълъбинов: Инфлацията в еврозоната винаги е двойно по-ниска от нашата

Снимка: ЛИЧЕН АРХИВ

Визитка:

Завършва магистратура по „Икономика“ в УНСС в София. Придобива следдипломна квалификация по „Банков рисков мениджмънт“ от Университета на Джорджтаун, Вашингтон, САЩ, както и от Университет Сейнт Джон, Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт, Ню Йорк, и Университета Ексетър, Англия. Притежава професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт и пазари на ценни книжа от Германия и Англия.

През 2002 г. Гълъбинов става първият председател на Агенцията по застрахователен надзор. През 2003 г. е зам.-председател на новоучредената Комисия за финансов надзор (КФН).

Интервю на Васил НАНЧЕВ, за в. „Галерия“

– Г-н Гълъбинов, според вас, бюджетът за 2023 година ще успее ли да се побере в 3% дефицит?

– Не би следвало да има проблеми да се влезе в този лимит от 3%. Целта на взетите наскоро кредити от държавата бе бюджетът да има ликвидност в оставащото време до края на годината.

– Ще има ли проблеми с очакваните пари по Плана на възстановяване?

– На мен ми се струва, че и за това бяха емитирани облигациите, за да има известно осигуряване на хазната, срещу евентуално спиране на тези средства или при частичното им отпускане.

– С въпросните заеми има ли риск да влезем в дългова спирала?

– Заемите се вземат сега и ще оказват влияние на държавните разходи за следващите години. За 2024 г. ще трябва се гласува нов лимит на дълга и колко ще бъде не се знае, но вероятно ще бъде по-висок, спрямо разрешения за настоящата година. Сегашният вече е достигнат. Общата сума от 3,8 млрд. евро вече е изпълнена.

– Инфлацията за изтичащата година каква ще бъде? Ще падне ли под 10%?

– Очаквам тя да спадне на годишна база по възможност и под 5%. В еврозоната тя вече е по-малко 3 на сто. Там имам вероятност тя да падне в края на декември до 2,5 или 2%. Логично е поскъпването на живота у нас да следва еврозоната. Знае се, че българската инфлация винаги е двойно по-висока от тази в в страните от валутния съюз.

– Какви са причините за подобна голяма разлика?

– Първо ще спомена, че политиката на Европейската централна банка (ЕЦБ) за повишаване на лихвите спомага за укротяването на инфлацията в еврозоната. Да не забравяме, че страните от валутния съюз са най-големият ни търговски партньор. У нас най-после трябва да се справим с някои вътрешни фактори.

Става дума за отдавна дискутирани въпроси за пазарната концентрация в определени сектори, за начина на правене на търговията, основно при храните. В момента общото ценово ниво в малката потребителска кошница на тези стоки вече се изравнило със съседните страни от ЕС – Румъния и Гърция. Обаче не са се изравнили доходите, по които изоставаме доста и от двете страни, а също и от Хърватия, която е най-новият член на еврозоната. Там от 1 януари се предлага минималната им работна заплата да стане 840 евро. В момента е 700 евро. У нас ще има също 20% нарастване, от 780 на 930 лева, което е доста далеч от нивото на хърватската най-ниска заплата. Има много да догонваме. Балканската държава влезе след нас в ЕС, но вече е и в еврозоната и в Шенген. Примерът е показателен. Тези две големи цели – валутният съюз и шенгетската зона са двете наши големи цели. Това са пътищата за покачване на доходите у нас.

– Част от политическите партии в България непрекъснато искат отлагане на влизането ни в еврозоната, целейки членството ни там в бъдеще да се осуети. Има ли икономически причини да не сме в еврозоната от началото на 2025 г.?

– За да не успеем да влезем трябва да не си вършим изобщо работата по подготовката. Редно е да се положат усилия за намаляване на инфлацията и тя да не се различава толкова много от тази в еврозоната. Запазването на бюджетен дефицит от 3% е задължително.

С нивото на външния държавен дълг сме много добре. Дори догодина да вземем повече заеми, пак ще сме далеч от лимита от 60% от БВП, каквото е изискването по Маастрихт. При нас то няма да превиши 25%. Време е обаче към тази сума да се добавят и други публични борчове на държавните предприятия и общините. Дори и с тях ще сме пак под прага. В еврозоната има страни с дял на дълга двойно по-висок от изискуемите 60 на сто, като например Италия и Гърция.

– Може ли да се очаква компромис от страна на ЕЦБ по някой от критериите, за да можем да изпълним новия срок за влизането ни в еврозоната?

– При положение, че задържим дефицита на ниво от 3%, то относно инфлацията би могло да се направи такъв компромис. В този случай ще се отчете наличието на валутен борд у нас, който не ни позволява да се борим с инфлацията, обезценявайки националната си парична единица или променяйки основната лихва на централната банка. Нямаме плаващ курс и по сегашния спрямо еврото ще станем част от валутния съюз на ЕС. Това биха могли да са аргументите за компромис при приемането ни.

– Време ли е ДДС да се изравни за всички стоки и услуги?

– От 27 държави в ЕС в 24 има диференцирано ДДС. Там обаче то е по-ниско за хранителни стоки и лекарствата. Единствено по ковид кризата подобни по-големи облекчения бяха дадени временно и за други стоки и услуги. 3 години по-късно нямаме подобно напрежение на пазара у нас. За това е време да има изравняване на ДДС за всичко, освен за храни и лекарства. В Гърция ДДС за медикаментите в аптеките е само 6%, а основната ставка за други стоки е 24%. За храните е 13 на сто. Това е удачният начин за диференцирано ДДС. В Румъния също има подобна практиката.

– Удачно ли е и гражданските договори на наетите да се облагат, както и трудовите?

– Така ще се изгуби разликата с трудовите и това може да окаже влияние на пазара на труда. Все пак би трябвало да може да се наемат хора не само на трудови договори. В момента безработицата е на официално отчетено прилично ниво. Има риск предлаганата промяна да провокира ръста й, сащо да доведе и до повишаване на дела на сивия сектор в икономиката.

– Препирните между политиците за дерогацията по вноса на руски петрол за„Лукойл“ крият ли рискове от бум на цените на горивата?

– Въпросната дерогация важи до октомври догодина. Условието е дотогава непрекъснато да се намалява делът на руския нефт внасян в България, докато се спрат доставките му. Този срок може и да се скъси с 3 или 6 месеца, като се отчетат евентуалните рискове за пазара. В момента котировките на международните борси на петрола са относително стабилни и не се оправдаха прогнозите за скок над 100 долара за барел.

– Вдигането на таксата за транзита на руски природен газ през България ще донесе ли големи приходи в бюджета?

– В случая трябва са прецени дали идеята е изпълнима и дали таксата е реално събираема и по какъв начин ще става това. Освен това е редно да се помисли, доколко няма опасност засегнатите държави Турция, Сърбия, Унгария и Австрия, да предприемат ответни търговски мерки по този повод срещу България.

– Какви мерки са нужни за да привличаме повече чужди инвестиции?

– Всяка година само слушаме обещания от властта за големи инвестиции, но до момента те не се реализират. За разлика от съседните Гърция и Румъния, големите компании и инвестиции не идват у нас. Очевидно се представяме слабо в привличането на частни инвеститори. Освен това и държавата не си изпълнява капиталовата програма през бюджета. За 2023 г. тя бе орязана. За догодина трябва да се заложат реалистични публични инвестиции, чрез които има шанс да се привлекат чужди капиталовложения.

– Какво ни пречи основно? Липсата на върховенство на закона и високата корупция ли?

– Всяко нещо има значение. За да сме атрактивни за инвеститорите трябва да предложим нещо различно от съседните страни, а не само да парадираме с ниските заплати и плоския данък. Много неща се пропуснаха в годините назад и трудно ще стане бърз прелом. Популярни сме основно за аутсорсинг на ниско бюджетни оператори на такива услуги. Няма кандидати за големи инвестиции в индустрията или селското ни стопанство в България.

Евентуалното ни влизане в Шенген и еврозоната повишава шансовете ни за привличане на инвестиции. Не бива да забравяме, че част от евроскептиците не искат да влезем във валутния съюз с користни подбуди. Относно Шенген целта им е да бъдем отделени от Румъния, защото България можела и сама да се справи. Едва ли не дори и без ЕС. Подобни патриотарски залитания са много опасни, защото обезсмислят европейското ни бъдеще и решаващото значение на ЕС за икономиката ни. Другата мантра на евроскептиците е да се отдели кандидатстването ни за Шенген от подготовката за членство в еврозоната. Няма логика за подобно разделяне. Не бива да се забравя, че влизането ни в Шенген е първата и доста важна стъпка по пътя ни към валутния съюз. Противниците на ЕС у нас дават за пример как Ирландия не била в Шенген, а е в еврозоната. Тази държава обаче е остров и няма сухоземна граница със страна от ЕС. Контактите й с шенгенското пространство е единствен по въздух и през пристанищата.

Последни новини

google-site-verification: google8d719d63843e6dc9.html