Снимка: БГНЕС
Покачването на лихвите у нас е неизбежно. Това стана ясно от изказваните мнения на експерти на финансов форум в столицата, съобщи БТА.
Основният лихвен процент (ОЛП) в България вече 3,79 на сто, в ЕЦБ лихвата е 4%, а на Федералния резерв на САЩ – 5%. Инфлацията показва спад, но кредитирането в България продължава да расте, като увеличението достигна 18,8 на сто в края на септември на фона на свиването в Европа и в САЩ. Депозитите на домакинствата продължават да се увеличават в България и достигат 76,5 милиарда лева към края на септември, което е 10,5 на сто годишен ръст. Фиксираната лихва по 30-годишен ипотечен кредит в САЩ е %, а при нас 2,6 на сто средно“, каза един от участниците Деян Василев.
„Наблюдаваме, че инфлацията в България спада, макар и с бавни темпове. Тази година средногодишната инфлация ще е 9 процента, а догодина – 5 процента, каза Татяна Иванова, експерт в една от банките у нас. „Има спад в цените на енергията и това, което води до по-високото ниво на инфлацията, са секторите на здравеопазването и на храните. Лихвените проценти на банките се качват плавно – по-осезаемо при фирмените клиенти. Средната лихва по левови кредити на фирми сега е около 3,8 на сто, а при депозитите на фирмени клиенти – 1,4 на сто. Лихвите при домакинствата у нас все още не се качват, но това ще стане след 6 до 12 месеца, прогнозира тя.
По думите й тук лихвите са по-ниски от Европа и САЩ, защото банките у нас поддържат висока ликвидност, а съотношението на депозити към кредити на българския банков пазар е едно от от най-ниските в Европа. Освен това ние сме във валутен борд и БНБ няма монетарни инструменти, за да влияе на лихвите. Основен двигател за движението на лихвите в страната е конкуренцията, най-вече между големите банки в България, каза Татяна Иванова.
Екатерина Кирилова от друга банка, каза че лихвите със сигурност ще растат, въпросът е с какви темпове и на този въпрос нито един икономист не може да отговори, посочи Кирилова. Лихвите по левовите кредити на домакинствата се оказаха „страшно жилави“ и устойчиви на всички прогнози. Прогнозата ни е, че пред следващата година лихвата по новоотпуснатите ипотечни кредити ще е по-висока. Смятаме, че средната плаваща лихва в края на тази година ще е 2,7 на сто, следващата година до нива от 3,5 процента и 2025 година – 3,7 процента. Интересно е, че българите не предпочитат фиксираните лихвени нива, които са популярни в Европа и в САЩ, каза Кирилова.
В България има проинфлационен натиск, който ще се влияе от регионалните конфликти и свързаното с тях повишаване на разходите, каза Светослав Миланов, изпълнителен директор на банка. Нещата в България следват нормалната логика, но по-бавно. Увеличението на лихвите няма да ни се размине по един или друг начин. Допускам, че ще има и регулаторен натиск за повишаване на лихвите, каза Миланов.
Абсурдно е домакинствата в България да се финансират по-евтино от държавата, но е факт, каза Камен Колчев, шеф на един от финансовите холдинги у нас. „Населението държи 70-80 млрд. лева на депозит при нулева лихва при положение, че може да си купи ДЦК с лихва 5 процента. Може би БНБ трябва да емитира ДЦК за граждани, което да доведе до балансиране на лихвите, а това ще е и от полза за фиска на страната. Българските граждани и сега могат да купуват ДЦК, но са нужни големи обеми, защото при малки обеми таксите на банките изяждат доходността, уточни Колчев. Той смята още, че България ще влезе в еврозоната дори и при политически компромис по отношение на лихви и инфлация и това ще окаже сериозно влияние върху инвестиционният климат в страната.
